Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес в България пристига холандският писател Херман Кох. По време на тридневната си визита той ще се включи в дискусия за писането и превода. Заедно с Георги Господинов той ще говори пред студенти от магистърските програми „Творческо писане“ и „Преводач-редактор“ на Софийския университет на 12 ноември, а от 19 ч в столичната книжарница „Хеликон-България“ ще бъдат представени романите му „Вечерята“ и „Вила с басейн“.
Кох (61) освен писател е известен телевизионен продуцент и актьор. Автор е на кратки разкази, романи и коментарни рубрики. Големият си пробив в литературата и киното прави с „Вечерята”, за която е отличен с Наградата на читателите за 2009 г. Романът е издаден в 37 държави и е преведен на 33 езика, филмиран е и е адаптиран за театралната сцена.
Херман Кох даде специално интервю за читателите на lira.bg
––––––––––
В романа си „Вечерята” разказвате шокираща история, с която бъркате в раната на съвременното общество – агресията. Сюжетът е по действителен случай. Бихте ли разказали повече за него?
– Истинската история беше за двама 16-годишни, които нападнали бездомен човек до банкомат на банка в Барселона преди 10 години. Те бяха заснети на камерите за наблюдение и арестувани на следващия ден. Аз гледах записите и първото, за което се сетих, беше: тези деца изглеждат наистина добре. Разрушават животите си за няколко секунди. Приличат на синовете ми, на синовете на много хора. Това ме вдъхнови да напиша „Вечерята“.
Има ли връзка между презадоволеността на днешните деца и увеличаващата се агресивност сред тях. Или децата следват модела на своите родители? Възрастните ли превръщат децата си в чудовища?
– Не мисля, че децата са по-агресивни от преди 100 години например. През 1914 г. те отидоха на фронта с песен на уста, по време на Първата световна война. Това не мисля, че може да се случи днес. Не мисля и че родителите превръщат децата си в чудовища, макар всички ние да наследяваме по нещо от биологичните си родители, независимо дали ни харесва или не.
Има ли проблем с младежката престъпност в Холандия, която е богата страна в сравнение с България?
– Не знам статистиката и не мога да ви кажа дали тук има повече младежка престъпност или във вашата страна. Това, което ми прави впечатление е, че в по-богатите страни се извършват повече престъпления от скука, а не от икономически нужди.
В романа множество престъпления остават ненаказани. Това ли е суровата реалност и в живота?
– Да, така е. Исках да направя романа си по-реалистичен, като оставя края му така: без наказание, всеки продължава пътя си нататък. Както в живота.
Практиката е читателят да симпатизира на героя разказвач. При Вас обаче той постепенно еволюира и се превръща в злодей, а неприятният му брат се оказва единственият принципен човек. Има ли етични граници, които родителската обич не бива да преминава?
– Изначално, разказвачът иска да предпази сина си. В процеса прекрачва доста граници. Мисля, че ние сме най-истински в съкровените си мисли. Може да сме злодеи в тях, но всъщност никой да не разбере.
Доколко опитът Ви като актьор, телевизионен продуцент и публицист Ви помогна при създаването на „Вечерята”? Имахте ли предчувствие, че ще се превърне в бестселър?
– Помогна ми за развитието на герои, които приличат на тези на екрана. Когато има разказвач в първо лице е по-важно как говори, отколкото какво точно казва. Помогна ми много за намирането на гласа на разказвача във „Вечерята“. Знаех, че съм написал добра книга, но човек не може да има предчувствие за бестселър. Аз поне нямах.
В навечерието на вашата визита в България излезе и „Вила с басейн”. И в този роман разказвате смразяваща кръвта история. Отново героите са с лъскава опаковка и с гнила същност. Това упрек към съвременниците ви ли е?
– Не, никога не започвам с упреци към някого. Разбира се, че понякога не харесвам някои герои, но изпитвам съпричастност. Ако не умееш да изпитваш съпричастност като писател, ще създадеш само карикатури, а това ще убие романа.
И България присъства във „Вечерята”- под формата на сушен домат. Защо точно домат?
– Не съм сигурен… Може би защото България звучи като страна много, много далече от Холандия и ако един ресторантьор си внася домати чак от вашата страна, това казва много за него, не за България.
Познавате ли нещо от българската литература?
– Скоро четох „Естествен роман“ от Георги Господинов и много ми хареса. Страхувам се обаче, че не знам много и трябва да науча повече за българската литература.
Прави впечатление, че в страните с висок жизнен стандарт и ниска престъпност, има забележителни постижения в криминалния жанр. Как бихте обяснили този феномен?
– Да, имате право. Може би защото в богатите страни има много повече скука. Ние се нуждаем от вълнение, а криминалната литература е един от борците срещу скуката.
Публикувате от 1985 г. Автор сте на много книги. Коя своя книга харесвате най-много?
– Трябва да кажа, че все още харесвам най-много първия си роман. Казва се „Save us, Maria Montanelli“. Не знам какво показва това за мен. Има прогрес през последните 25 години, но духът, в който писах първата си книга, е трудно да бъде пресъздаден отново.
Кои автори са ви повлияли и кой е любимият ви съвременен писател?
– Бях повлиян силно от руската литература, когато бях на 17. Вероятно Чехов. Сега чета много американци и канадци. Сред любимите ми е Алис Мънро.
Интервюто взе Румен Василев
Свързани заглавия:
Херман Кох представя „Вечерята“ и „Вила с басейн“ в „Хеликон-България“
„Вечерята“ от Херман Кох (ревю)
„Вечерята“ от Херман Кох (анотация и откъс)
Книги от Кох тук
Много добър автор!
Утре в СУ и в Хеликон!