Лира Литературно-рекламна Агенция
Любина ЙОРДАНОВА
Мрачен. Покъртителен. Безпощаден.
Никой не знае датата, защото времето вече няма значение.
Светът е в руини. Смъртта е привилегия.
Оцеляването на ръба на ужаса е единствената реалност.
Той е мъжът, то е детето. Баща и син. Те са безименни, бездомни и сами.
Тръгнали са на юг към океанския бряг, за да избягат от зимата и да намерят други добри хора. Надяват се там, където отиват, да открият остатък от стария свят.
Вървят ден и нощ. Преброждат гори, пътеки, клисури, хълмове и градове. Умират от студ и глад. Всичко е потънало в сивота и прах от разрухата. Няма жива душа наоколо. Поне на пръв поглед. Ако видят себеподобен, се крият, защото има опасност да бъдат изядени. Оживяват най-хищните. И онези, които се борят да опазят огъня вътре в себе си.
Момчето е всичко за баща си. Бащата е всичко за детето си.
Пътят им заедно е най-красивото нещо на фона на унищожения свят. Безмерната обич и грижа между две човешки същества, които държат толкова много едно на друго, че единствената причина да продължават напред е именно тази най-чиста проба любов.
В какво всъщност се изразява спасението?
Въпросът е не само хората да оцелеят физически. Най-важно е да не умре душата.
Дали светът съществува или не, няма значение, защото той би имал смисъл само, ако човекът е спасил огъня вътре в себе си – метафора на жаждата за живот, любовта, състраданието, добротата, красотата.
И докато този огън гори, винаги ще има надежда.
Това е една от най-въздействащите книги, които съм чела. А Кормак Маккарти се нарежда от раз сред любимите ми писатели.
Препоръчвам и филмовата екранизация на книгата!
„Пътят“ тук
