Лира Литературно-рекламна Агенция
1. Наука ли е живописта
Наука се нарича тази вътрешна реч, която води произхода си от своите крайни основания, от които в природата не може да се намери нищо, което да е част от тази наука, както и в непрекъснатото количество, тоест науката на геометрията, която, като започва от повърхността на телата, води произхода си от линията, граница на тази повърхност. И с това не можем да се задоволим, защото знаем, че линията се ограничава в точката, а точката е това, от което никое друго нещо не може да бъде по-малко. Следователно точката е първото начало на геометрията. И нищо друго не може да съществува нито в природата, нито в човешкия ум, което може да даде начало на точката. Защото ако кажеш, че при контакта върху една повърхност на една крайна острота, например от върха на кинжала, се поражда точката, то това не е вярно. В този случай ще кажем, че такъв контакт е цялата повърхност, която заобикаля своята среда, и в тази среда е местонахождението на точката, и тази точка не е от материята на онази повърхност, и нито тя, нито всички точки на Вселената са в състояние, дори и да са съединени, или пък ако им е дадено да се съединят, не биха могли да образуват каквато и да било част от една повърхност. И дори да си представим едно цяло, състоящо се от хиляди точки, и като разделим която и да било част от това количество на хиляда, може пак да се каже много правилно, че тази част е равна на своето цяло. И това се доказва с нулата или с нищото, ще рече десетата цифра на аритметиката, която се изобразява с 0 и обозначава нищото; това нищо обаче, сложено след единицата, ще я накара да изрази десет, а ако се поставят две такива след тази единица, ще изрази сто и така безкрай ще расте винаги по десет пъти цифрата, към която се прибавя. А тя в себе си няма друга стойност освен нищото и всички нули на Вселената са равни на една-единствена нула, що се касае до тяхната същност и стойност. Никое човешко изследване не може да претендира за истинска научност, ако не мине през математическите доказателства; и ако каже някой, че науките, които започват и свършват в ума, са истинни, това не се признава за вярно, а се отрича по много причини, първата от които е, че в такива вътрешни съждения не влиза опитът, без който нищо не може да засвидетелства несъмнено своето съществуване.
2. Съпоставка и разлика между живопис и поезия
Пропорцията между въображението и резултата е същата като тази между сянката и хвърлящото сянка тяло или между поезията и живописта, защото поезията влага своите неща в образа на буквите, а живописта ги прави действителни вън от окото, от което око получава тяхното подобие; и то не другояче, а като че наистина са естествени, а поезията ги дава без такова подобие и те не получават изразност по пътя на зрението, както живописта.
3. Коя наука е по-полезна и в какво се състои нейната полезност
По-полезна е онази наука, чийто плод по-лесно се съобщава, и обратно – по-малко полезна е тази, която по-малко подлежи на съобщение. Целта на живописта е съобщима на всички поколения на Вселената, защото нейната цел е подчинена на зрителната способност и не минава през слуха към сетивността по начина, по който минава през виждането. Ще рече, тя няма нужда от тълмачи на разни езици, от каквито се нуждае писмеността, и веднага задоволява човешкия род – просто като се направят нещата, създадени от природата. И не само човешкия род, а и другите животни, както това е станало с една картина, изобразяваща баща, който малките деца милвали (те били още в пелени), а кучето и котката от този дом ѝ се умилквали; несъмнено е било нещо удивително да съзерцаваш такава гледка.
Живописта представя на сетивата с повече истина и сигурност творенията на природата, отколкото са способни да постигнат думите или писмеността, но писмеността представя с по-голяма достоверност думите на сетивата, отколкото това прави живописта. Но вече казахме, че по-удивителна е онази наука, която представя творенията на природата, отколкото оная, която представя делата на деятеля, ще рече делата на човека, които са въплътени в думи – каквато е поезията и подобните ѝ, които минават през човешкия език.
4. За науките на подражанието и за това как живописта е неподражаема, но все пак е наука
Науките на подражанието са такива, че посредством тях ученикът става подобен на твореца и прави подобие на плода му. Тия науки са полезни на подражателя, но не са така превъзходни, както са тия, които не могат да бъдат оставени в наследство с останалите материални блага. Сред тях живописта е първа: тя не се преподава на този, на когото природата не я е предоставила вече, за разлика от математиките, от които ученикът черпи толкова, колкото му чете учителят. Живописта не се преписва, както се прави с литературата, при която преписът има толкова значение, колкото и оригиналът. Живописта не се отлива по калъп, както се прави със скулптурата, при която отливката е такава, какъвто е и оригиналът, що се касае до свойствата на творбата. Живописта не поражда безброй чеда, както правят печатните книги. Тя единствена остава благородна, само тя прави чест на своя автор и остава скъпоценна и единствена и никога не поражда челяд, равна на себе си. И тази нейна единственост я прави по-превъзходна от нещата, които се публикуват навсякъде. Нима не виждаме как величествените царе на Ориента ходят забулени и покрити, тъй като смятат, че намаляват славата си, като правят публично достояние своя външен вид? А не виждаме ли как живописните платна, които представят образите на божествата, непрекъснато се държат покрити с покривала с огромни цени? И когато се разкриват, най-напред се извършват големи църковни тържества с различни песнопения с разнообразно звучене? И при разкриването им голямото множество, което се стича там, веднага се хвърля на земята, боготворейки и молейки оня, когото живописта изобразява, да възвърне загубеното здраве и да им дари вечно спасение, сякаш тази идея присъства и е жива. Това не се случва в никоя друга наука или човешка творба и ако каже някой, че това не е достойнство на художника, а на изобразеното нещо, можем единствено да отговорим, че в такъв случай човек може да постигне вътрешно удовлетворение, като си лежи в леглото и не ходи нито по трудни и опасни места, нито на поклоннически пътешествия, които виждаме непрестанно да се извършват. Но ако такива поклоннически пътешествия все пак се правят, кой ги вдъхновява, без това да е необходимо? Няма как да не признаем, разбира се, че това е оня образ, който не могат да постигнат никакви писмена, образ, който може да въплъти в изображение и във въздействие такава идея. Впрочем изглежда, че тази идея обича подобен вид живопис, както и хората, които на свой ред я обичат и почитат, и ѝ харесва да бъде обожавана повече в този образ, отколкото във всеки друг, на който някога е подражавала, и чрез него дава милост и надарява със здраве според вярванията на тия, които се събират на такива места.
Свързани заглавия
Излиза луксозно издание на„Трактат за живописта“ на Леонардо да Винчи
„Тракта за живописта“ тук
