Лира Литературно-рекламна Агенция
Александър Шпатов е роден в София през 1985 г. Завършил е Американския колеж. Магистър по право. Автор на сборниците с разкази: „Бележки под линия“ (2005; Награда „Южна пролет“ за най-добра първа книга на годината), „Разкази под линия“ (2008; номинация за наградата „Хеликон“ за 2009, издание на немски – 2010) и „Календар с разкази“ (2011). На 2 септември на „Аполония” ще бъде премиерата на новата му книга „#НаЖивоОтСофия”. Писателят даде интервю специално за читателите на lira.bg.
–––––-
Къде се изгубихте? Минаха почти три години от излизането на „Календар с разкази“?
– Бях си тук през цялото време. Със София се познаваме прекалено добре, че да се изгубя някъде. Най-голямата мъгла преди може би ми беше „Надежда”, но в последната година имах доста работа с общината там и почнах да се ориентирам. Ул. „Дравски бой”, която по средата изведнъж става „Траен мир”. Говорете ми после, че София била скучна:)
Как се роди идеята за „#НаЖивоОтСофия”?
– Не много трудно. За мен винаги са казвали, че пиша кратки градски. А градските всъщност са софийски. Цял живот съм живял тук, няма за какво друго да пиша.
Винаги се отличавате със свеж и алтернативен подход, когато става дума за представяне на книга. Този път какво да очакваме за „#НаЖивоОтСофия”?
– През март с „Колибри” спечелихме един проект по програма „Култура” на Столичната община, обещахме им доста неща покрай книгата и се надявам да се получат. Когато наближи времето, ще си кажа, даже много ще разчитам на lira.bg:).
Премиерата ще е на 2 септември в Созопол. Не трябваше ли първо в София?
– На „Аполония” ще бъде само предпремиерата. Поканиха ме, когато още не си бях донаписал всичко. Не можех да откажа, все пак тази година е юбилейна за фестивала, а и 02 септември е възможно най-подходящата дата за премиера на софийски разкази. Взех си дълъг отпуск и отидох в Созопол да пиша. Последният разказ от сборника – „Петимата от Петте”, измислих окончателно точно на скалите под галерията, в която ще бъде представянето. А иначе в София ще представим книгата може би през октомври. Впрочем книгите ще са две – благодарение на помощта на общината и на страхотната Анджела Родел „#НаЖивоОтСофия” ще излезе и на английски.
Очаквате ли съпротива от не-софиянци срещу тази книга?
– Кои са тези не-софиянци? Бях бесен миналата година, когато започна онази дъвка как София не била България. Какъв е смисълът от това делене? Извън опорните точки на най-скапаната и безлична власт, която сме имали, искам да кажа. Напротив, аз смятам точно обратното. Всеки българин е малко или повече софиянец. Все пак говорим за столицата ни, за града, в който всеки е бил, в който всеки има роднини или приятели. Няма как да не се чувстваш по някакъв начин свързан с него.
За кого е книгата? Кой очаквате да я прочете?
– За всеки, който може и обича да чете. На български или на английски, както вече казах.
В седмицата на излизането на книгата приключва и конкурсът за Европейска столица на културата у нас (5 септември). Кой град ще (трябва) да спечели?
– Ако не си променим драстично провинциалното отношение към културата, не мисля, че има особено значение.
Всъщност какво е София за вас?
– Домът ми, близките и приятелите.
Ако трябва да опишете София с едно място – кое е то?
– „Света София”. Ще ви пусна линк, мисля че от него става ясно. В оригиналния текст пишеше цици, а не гърди, но е нормално в такъв сайт да ме цензурират, струва ми се:) (б. ред. – става дума за статията „Защо София се казва София?“ в pravoslavie.bg)
А спомен? Давате дълъг списък за „изживяване на София“. Кои са ви любимите от тези изживявания?
– Пуснах списъка първо като бележка във „Фейсбук” и около две седмици я допълвахме заедно с моите приятели. После „Да изживееш този град” излезе и в „Sofia Live”, те пуснаха линк към статията в arena.bg и оттам нататък в продължение на няколко седмици буквално не можех да смогна на предложенията, които хората ми пращаха. Окончателният преработен вариант ще излезе като въведение към сборника. Мисля, че се получи доста цялостна версия, но ако някой смята, че има какво да се добави, да ми пише. Ще допълваме в следващия тираж.
Къде се виждате в редицата от писатели, пишещи и писали за София?
– Последен, все още книгата дори не е излязла. Харесвам много „Разказите на едно софийско копеле” на Валентин Пламенов. Страшно обичам и тъжните софийски разкази на Деян Енев.
Доста модерни български писатели не живеят в България, вас какво ви задържа тук?
– Обичам София. Понякога и на инат. Не е ли достатъчно? Всъщност „Да обичаш на инат” е сниман на 200 метра от блока ми. Страшно интересно е да сравняваш нещата, които са се променили оттогава. В един от разказите в сборника – „Рожден ден на майка ми в Младост 2”, писах именно за това. Впрочем, баща ми има рожден ден днес, така че трябва да приключвам. Повече след 1 септември:) Моля ви да линкнете страницата ми във „Фейсбук”, там ще качвам всичко около разказите.
Интервюто взе Елена Бойчинова
Книгите на Александър Шпатов тук
