Флорика ВЕЛЕВА
Когато през 1999г. Ланс Армстронг пресича финала на Тур дьо Франс и печели първата от седем поредни титли, невярващ и зашеметен от случващото се произнася думите: „Направо съм в шок , направо съм в шок, направо съм в шок.” „Направо съм в шок” беше първата мисъл, с която затворих „Колелото на лъжите” на Джулиет Макур. И не толкова заради откритието, че колоезденето и неговият месия са покварени от порока на допинга. Много повече заради усещането, че в тази книга педалите на велосипеда въртят страховито колелото на самия живот, на вечната сага за доброто и злото, за алчността и арогантността, за страданието и разкаянието, за изборите, които пишат съдбата ни. И Ланс е само един от героите й.
Всичко започва и завършва в Остин, Тексас. Обикновено момче с трудно детство става елитен колоездач. На 25 чува смъртоносната диагноза рак, преживява операция, преминава през огнения ад на химиотерапията и възкръсва. Прероден като митологичния Феникс, само 2 години след откриването на болестта, се завръща в спорта и постига немислимото. Печели най-великото колоездачно състезание Тур дьо Франс във всичките му издания от 1999 до 2005 г. – прецедент в историята на този спорт.
Светът полудява по легендата Ланс. В нея има нещо свръхестествено и нечовешко – този, който побеждава смъртта може да победи всичко останало. Колоезденето придобива невиждана популярност, а в САЩ и статут на национален спорт. Армстронг е неговата икона. И не само на колоезденето. Неговата първа автобиографична книга „Пътуване обратно към живота“ се превръща в библия на милиони онкоболни хора и техните близки. Жълтата гривничка на основаната от Армстронг фондация Livestrong (Сила за живот) се носи навсякъде по света и се превръща в символ на борбата с коварната болест. Харизматичен в спорта и извън него Ланс е обект на възхищение, обожание, подражание.
Не всички обаче вярват безрезервно в чудото. Първите пробойни в мита за героя и съмнението, че феноменалните му победи не са плод само на физическото му и духовно прераждане, се появяват още през 1999 г. През 2001 г. легендата на американското колоездене Грег Лемонд казва пророческите думи: „Ако Ланс е чист, това ще е най-величавото завръщане на някого в спорта. А ако не е, ще е най-голямата измама.” Разбира се Армстронг не е нито е изобретател на допинга в колоезденето, нито негова самотна жертва. Забранени кръвопреливания, употреба на ЕПО, тестостерон, стероиди, хормон на растежа движат елитните колоездачи по острието на бръснача, на ръба „между смъртта и победата”. През всичките години на своето величие обаче той се кълне в своята чистота и преследва безмилостно всеки, който прояви съмнение в нея. Нещо повече, сам покварен от допинга, като неизбежност и „необходимо зло” за постигане на победата, той склонява и дори насилва съотборниците си към същото. Всеки, който проявява слабост или направо отказва да се подчини, е изхвърлян от „братството”. Манипулациите, на които се подлагат членовете му са достойни за „филм на ужасите”. Тези, които не издържат на психологическия и емоционален натиск и проговарят през годините са обявявани от пропагандата машина на Армстронг за неудачници, комплексари, алкохолици и психопати. Все пак признанията им не остават незабелязани от Американската антидопингова агенция, чиято борба за истината наподобява сюжет на роман на Гришъм. Разследването и натискът на общественото мнение принуждават смятащия се за недосегаем идол да изповяда публично греховете си.
„Ако бях достатъчно вярваща, бих казала, че Ланс Армстронг е даден на света за да бъде живото въплъщение на падналия ангел. Не можеш да контролираш всичко в живота си, защото това е работа на Господ”, обръща се към него съпругата на негов съотборник, с която стават непримирими врагове.
„Глупости. Аз управлявам съдбата си”-отговаря и той и „управлява” оплитайки се в тайни, лъжи и страдание, в които, разбира се, не е сам. В „колелото на лъжите” се вливат съдбите на много хора, които през годините са близо до него – близки, приятели, лекари, съотборници и противници. Техните потресаващи лични изповеди и свидетелски показания превръщат книгата на Макур в документален трилър, изпълнен с обрати и напрежение до самия край.
Макар и подчертано демонизиран, образът на Армстронг запазва статута си на изключителен спортист и човек, който е роден да бъде победител. Най-големите виновници за бруталността и уродливостта на големия спорт остават в сенките зад гладиаторската арена. Федерации, могъщи корпорации и спонсори изискват от елитните спортисти предела на човешките възможности, прикриват мръсната истина за постиженията им и печелят милиони от „колелото на лъжите”, което сами въртят на пълни обороти. Днес водят съдебни дела срещу бившия си герой, от когото били измамени и подведени. Разпродават дома и трофеите му като индулгенция за собственото си спасение.
Разбира се, това не оправдава философията на спортисти като Армстронг, че без допинг не може да има спорт, че той е неизбежен, а борбата с него безсмислена. По собствените му изявления хора, които не са наясно с това са в най-общи линии „педеруги-слабаци” или просто „ебати тъпаците”. В този смисъл книгата на Джулиет Макур се превръща в допинг тест за нейните читатели и милионите фенове на спорта. Защото без тях спортът просто не би съществувал и хора като Ланс биха карали колелета само из хълмовете на предградията, в които са родени. Изборът между доброто и злото е вечен и личен, както за спортиста, така и за фена. Изборът между „убийците-победители” и „ебати тъпаците”. „Колелото на лъжите” ни казва, че всеки избира сам.
„Колелото на лъжите“ тук