Туве Янсон: Нещата изглеждат доста несигурни и точно това ме прави спокойна

09.08.2014 Автори

Днес, 9 август, се навършват 100 години от рождението на Туве Янсон. Известна е повече с творчеството си за деца, но има книги и за възрастни. Носителка е на медала „Ханс Кристиан Андерсен” за цялостен принос за 1966 г. Освен писателка е и художничка. На български са преведени книгите й „Лятна книга”, „Пътуване с лек багаж”, „Мемоарите на татко Мумин”, „Корабът на вселените” и много други. Представяме ви цитати от Янсон, публикувани в aphorism.ru и goodreads.com.

„Искам само да живея в мир, да садя картофи и да мечтая”.

„Трябва да се успокоя малко. В противен случай ще избухна от щастие”.

„Никога не можеш да си съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много”.

„Може би страстта ми не е нищо особено, но поне е моя”.

„Беше особено добра вечер да започнеш книга”.

„Да започнеш пътешествие през нощта е най-чудесното нещо на света”.

„Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорности. Начинът, по който се събуждаме е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро”.

„Нещата изглеждат доста несигурни и точно това ме прави спокойна”.

„Имам нужда да опиша своите наблюдения. Дори най-малките. Те са най-важни”.

„Човек трябва да използва нощта”.

„Пролетта идваше, но не както той си я бе представял през зимата. Не идваше като онази, дето щеше да го освободи от някакъв чужд и враждебен свят, а като естествено продължение на едно ново изживяване, което той надмогна и си присвои”.

„Изведнъж усети такава радост, че му се дощя да остане сам. Запъти се бавно към бараката за дърва.

„А когато вече никой не го виждаше, хукна да бяга. Тичаше през кишавия сняг, със слънцето в гърба си, тичаше просто така, защото беше щастлив и не мислеше за абсолютно нищо”.

„За известно време мислеше да бъде болна, но впоследствие тя си промени решението”.

„София се възползва от най-лесния изход за нуждаещите се и ужасените – тя заспа”.

„Трябва да тръгнеш на дълго пътешествие, за да осъзнаеш колко чудесен е домът”.

„Има нещо особено в баровете, не мислите ли? Те са място временно, на възможностите, убежище по трудния път между „би трябвало“ и „трябва“.”

„Не гледай толкова ядосано – прошепна бабата. – Това е социален живот и трябва да се изтърпи”.

„Тя се обърна към стената и продължи да чете книгата си. И двете бяха станали невъзможни и вече не можеха да общуват помежду си, караха се неправилно”.