Людмила ЕЛЕНКОВА
По времето когато нямаше интернет, музика се сваляше от единственото за страната ни радио директно в касетофона – устройство, което всяко българско семейство придобиваше по неведоми пътища, най – често контрабандни. И когато захласнатият тийнейджър се втурваше към заветните две копчета с надежда да „хване” любимото си рок парче, гласът на популярен радиоводещ лукаво се обаждаше –„Записвате ли? Записвайте, записвайте…” Странна асоциация предизвика в мен новата книга на Паулу Коелю.
Защо е необходимо такова връщане? Първо, романът го разработва по неочакван за Коелю начин – вероятно чрез него ни показва истинското си лице. Или пък е усетил с безпогрешния си търговски нюх (все пак бивш шеф на Си Би Ес), че за смелите идеи трябва провокативен сюжет. Второ – сексуалната революция от хипарската му младост преживява подем в литературата днес, табута няма, защото визуалните средства комуникират светкавично, а думите идват след тях.
Трето – въпреки, че е сред най-продаваните автори в България, бразилецът обра много негативи. Непосредственият изказ, наложен върху повтарящ се менторски тон в стила на притчите, отвя първоначалния възторг от „Алхимикът”. Етикетът пък „автор за манекенки”, не е ясно кого точно обижда. И за да не се почувствате грозни при въпроса „Четете ли Паулу Коелю?” или глупави след отговора „Четете, четете..”, вижте „Изневяра”.
Книгата е различна. Не я нареждам до „Мадам Бовари”, нито до „Ана Каренина” или „Панаир на суетата”. И без да съм манекенка твърдя, че концентрира в себе си черти на най-ярките фатални женски образи в световната литература.
Действието се развива в Женева. Лукс, спокойствие и рутина. Предизборна кампания, цари типичния за швейцарците плурализъм и ред. Всичко е предвидимо, дори тихата компроматна война между партиите. На този фон Линда – журналистка в тиражен вестник, започва авантюра с бивш приятел от детинство, днес успешен политик. Казусът е какво се случва при изневяра в две семейства, как реагират неговата жена и съпруга на Линда. Тук започва буря в чаша вода.
Амплитудите на човешкия характер са описани чудесно. Всъщност те са ядрото на романа – безпричинното, лишено от логика, но не и от страст, фиксирано женско поведение, стигащо до лудост. Чувствата на собственост и неудовлетвореност, смесили по абсурден начин представите за любов и секс. Ревността – на която винаги обект е другата. Удивителната способност да се изпълняват роли според обстоятелствата – запомнящ се епизод е вечеря между четиримата в изискан ресторант.
Линда води жестоки полемики със себе си, тя е твърде сложен образ наподобяващ лицето на класическа Европа – уязвима, изкусителна, потънала в самозаблуди, търсеща мъст, готова да премине всякакви граници. Вихрените еротични сцени го доказват, тук почитателите на жанра ще останат очаровани. Сривовете, възторзите и опита й да поддържа равновесие, будят съжаление, но и заслужават респект. Като неин контрапункт съперницата е хладнокръвна, пресметлива и внимава за имиджа си пред хората.
Мъжете в „Изневяра” остават пасивни. Логично решение на автора. Естествено в усилието си да запазят статуквото (единият кариерата, другият семейството), се държат като мъдреци – учители. На финала низвергнатият съпруг на Линда й прощава с монолог, достоен за учебник.
Така е в романа на Паулу Коелю. Той разиграва завръщането. Вероятно не така е в живота, и би било чудесно да потърсим зад ефекта на думите вътре, смисъла им. За да оправдаем ако не друго, поне…следващата изневяра.
Свързани заглавия
Паулу Коелю: Родителите ми ме пратиха в психиатрия, за да не стана писател
Паулу Коелю: Пътят към щастието в действителност се крие във взаимния компромис
Паулу Коелю няма да ходи на мачове от Световното първенство, нарече го „бедствие”
Провокативен роман от Паулу Коелю излиза през август
Сайт класира най-влиятелните писатели на новото време
Паулу Коелю: Книжари и читатели допринасят за моя успех, но социалните мрежи ми позволяват да достигна директно до читателя
Излезе специално издание на „Алхимикът“
„Изневяра“ тук