Лира Литературно-рекламна Агенция
Веселина СЕДЛАРСКА
След колко ли време ще се случи това, което Лори Франкъл е изфантазирала в книгата си? Или може би вече дори се случва, но информацията за откритието се предава от уста на ухо, точно както в книгата?
Винаги ми е трудно да изтрия от телефона, от електронната поща, от скайп близък, който е отишъл там, откъдето вече не може да напише, да звънне. Оставям имената им така с месеци, с години. Веднъж ползвах опцията „разприятеляване“ в социалната мрежа за починал приятел, за да освободя място за новите покани. След няколко дни Фейсбук ми предложи да се сприятеля със същия човек, с аргумент, че имаме 329 общи приятели. 329 души не бяха го премахнали от електронните си списъци на приятелите, почувствах се предателка.
Един ден мъртъв близък ви изпраща съобщение, пише ви писмо, обажда се по скайп – това се случва в „Довиждане засега“. От технологична гледна точка това не е толкова странно – в интернет мрежата се съхраняват толкова писма, статуси, чатове, че за добър софтуерен инженер не е невъзможно да създаде компютърна проекция на истинския човек. За проекцията няма значение дали човекът е жив или мъртъв, тя действа по други закони. Проекцията може да възпроизведе всичко, което вече е правила в интернет, може дори да прави логически връзки, само че не знае, че е проекция на човек, който вече не жив.
Искате ли да поемете риска да общувате след смъртта на близък с неговата компютърна проекция? Тъгата дава отговор на секундата: Да, да,да! Само че проекцията вашият изгубен близък ли е? Такива морални дилеми ни чакат в ерата на технологиите и отговорите никога не са прости. Мислех си, че ще предвидя всички етични завои, през които ще ни отведе сюжета на тази книга, но не – изненадваща е. Става дума за компютърно бъдеще, а е човешка, твърде човешка. И добре, че няма софтуер за човешката душа.
Ревюто е препечатано от l.helikon.bg
