Лира Литературно-рекламна Агенция
Мнозина бъркат духовността с религиозност; двете понятия според тях са задължително свързани, което донякъде обяснява девалвирането на всичко, свързано с духовността не само у нас, а и по света. Какво всъщност ни казва понятието духовен?
Концепцията за духа произлиза от латинската дума spiritus, която в превод значи дух. Днес понятието дух се свързва с жизнената енергия на даден човек – тази част от него, която не е във физическия план, в това число и характера, и емоциите. То включва и жизнената сила, и енергията на ентусиазма, решимостта и смелостта. Известният британски психолог Тони Бюзан разглежда естеството на духовността и демонстрира как можем да развием нейната интелигентност в изданието „Силата на духовната интелигентност“.
В популярната си теория за множеството интелигентности проф. Хауърд Гарднър говори за „плуралистичната визия за ума, при която се взимат предвид различните аспекти на познанието и се приема, че хората имат различни когнитивни качества и контрастиращи когнитивни стилове“. Разглеждайки по-тясно една от множеството интелигентности – духовната – Тони Бюзан твърди, че тя е неразривно свързана с начина, по който човек расте и развива качества като жизнена сила, енергия на ентусиазма, решимостта, смелостта. Духовната интелигентност е свързана и със защитата и развитието на душата, която в Оксфордския речник на английския език е определена като „моралната и емоционална идентичност“ и интензитета на „емоционалната и интелектуална енергия“.
„Силата на духовната интелигентност“ показва как човек може да развие качествата на личността си – например чувство за истина, честност, справедливост, – като за начало започне да разбира себе си по-добре, а постепенно вземе участие и в живота на околните, и така допринесе за благополучието им. За да успее да развие, овладее, реализира и сподели силата на любовта, човек трябва не само да цени себе си, но и непрестанно да работи върху личните си нравствени принципи, да развива качества като състрадателност и разбиране – както към околните, така и към себе си, да бъде все по-благодарен и щедър, като дава с пълни шепи на другите. Постепенно ще открие как, докато се смее, светът се смее заедно с него, а докато дава път на стаените пориви на детето у него, вътрешната му сила ще се развива и расте – и ще го обогатява все повече и повече.
Бюзан сочи, че когато сме духовно интелигентни, ние сме съзнателни за „голямата картина“ – както за себе си, така и за вселената и своето място и цел в нея, и не бива да изпускаме от погледа си тази голяма картина.
Известен с прочутата си методика за запомняне, творчество и организация на мисленето, която самият той нарича мисловна карта, и в „Силата на духовната интелигентност“ Бюзан не изневерява на стила си – книгата съдържа 8 мисловни карти.
Бюзан е роден през 1942 г. в Лондон, Великобритания. Завършва гимназията „Kitsilano“ във Ванкувър. Познат е на българския читател с книгите „Как да чета бързо и да постигам повече“, „Как да уча бързо и да запомням лесно“, „Супер памет“, „Твоят ум може всичко“ и „Силата на творческата интелигентност“.
ОТКЪС
ИСТИННОСТ И ЧЕСТНОСТ – ЕСТЕСТВЕНОТО СЪСТОЯНИЕ НА МОЗЪКА
Едно от най-обнадеждаващите открития от лабораториите, в които се изследва човешкия мозък, е че хората по природа са честни и се стремят към истината. Мозъците ни са машини за търсене на истината!
Защо е така?
Отговорът е прост: трябва да знаем истината, за да можем да оцеляваме.
Например ако не знаете какво се случва, когато един двутонен камион, пътуващ с 70 км/ч, се сблъска с неподвижен или бавнодвижещ се човек, това ненавременно откритие може да ви коства живота!
Ние трябва да знаем истината за всяка причина и следствие; трябва да знаем какво се случва около нас – както това, което непосредствено виждаме и чувстваме, така и в по-далечен план. Истината ни е необходима.
Ето защо буквално всички велики хора на изкуството и учени – Нютон, Айнщайн, Да Винчи, Сезан, Дали, Пикасо и т.н. – казват, че търсят именно нея.
Това е и причината, поради която малките деца така настояват за абсолютно придържане към истината и честността и са съсипани, когато родителите им не изпълняват обещанията си. Разгорещеното отправяне на обвинения, например „Но това не е честно, ти каза…“ е израз на гняв; но по-важното е, че то е израз на страх.
Страх от какво?
Страх от това да не можеш да разчиташ на това, което някой друг е обявил за истина. Страх от изключителната и ужасяваща несигурност, породена от противоречаща си информация. С други думи става въпрос за страха за оцеляване. Защото ако информацията, която даваме на детския мозък, е неточна или противоречива, и ако детето действа въз основа на нея, то е напълно наясно, че шансовете му да оцелее сериозно намаляват. По същия начин нашите прадеди, живели по пещерите, е трябвало да могат да се доверяват един на друг. Ако някой каже, че дадена пещера е страхотна за обитаване, другите е трябвало да му се доверят, че не лъже и че в нея няма да се натъкнат на някоя голяма, свирепа, враждебно настроена мечка!
Когато търсите истината – нещо, което е естествена склонност и право – вие помагате както на себе си, така и на другите да оцеляват. Обратно – когато не сте честен със себе си и останалите, вие намалявате общите ви шансове за оцеляване. Увеличавате вероятността да действате въз основа на невярна информация и по този начин да правите грешки една след друга, рискувайки бъдещето си.
Философският въпрос „Как е по-добре да се действа: нечестно в името на краткосрочните ползи или честно, когато това няма да донесе полза в краткосрочен план, но ще е по-добре в дългосрочен?“ е бил предмет на големи дебати през различни епохи.
Вие, читателят на тази книга, както и великите гении в историята, а също и самата Вселена, избирате вторият вариант – дългосрочното търсене на истината!
Сега е време за духовно упражнение, по време на което ще можете да размислите над голяма палитра от ценности и да изберете тези, които искате да ви водят през останалата част от живота ви.
ТРЕНИРОВКА ЗА ДУХА
1. ПОВЕДЕНЧЕСКИ КОДЕКС
В днешно време сме свидетели на бързи промени в разбирането за нравственост. Върху нас се оказва натиск в посока конформизъм и все по-голям егоизъм. В тази обстановка животът ни може да стане много по-лесен, ако разполагаме със собствен набор от твърдо установени ценности и поведенчески кодекс. Ако имате няколко силни ценности и ясни граници на поведение, които не бихте прескочили, ще ви бъде по-лесно да се справяте с възникващите дилеми и ситуации.
2. ДУХОВНИ ЦЕННОСТИ
Най-често споменаваните духовни ценности са:
Истина
Състрадание
Любов
Толерантност
Единство
търпение Честност
Сътрудничество
Разбирателство
Почтеност
Благодарност
справедливост Смелост
Свобода
Милосърдие
Доверие
Хумор
равенство
Мир
Отговорност
Чистота
Упоритост
хармония
Не се съмнявам, че можете да добавите още към тях.
Изберете седем, които са най-важни за вас и може да използвате като пътеводна светлина за собственото си поведение – като принципи, на които да основете своя морален, етичен и духовен живот.
(Препоръчително е да включите сред тях истината и/или честността, тъй като те са добра основа, на която стъпват всички останали.)
3. НАПРАВЕТЕ МИСЛОВНИ КАРТИ НА ЦЕННОСТИТЕ СИ
След като изберете най-важните седем житейски ценности, нанесете ги на мисловна карта. Създайте изображение, което да представя поведенческия ви кодекс и нека всяка от седемте ценности се разклоняват от неговия център. От всеки клон нека тръгнат думи, които свързвате с конкретната ценност, като подчертаете или заградите най-важните за вас.
„Силата на духовната интелигентност“ тук
