Джовани Бокачо: Често човек си мисли, че е далеч от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него

16.06.2014 Автори

Днес, 16 юни, се навършват 701 години от рождението на италианския поет и писател Джовани Бокачо. Бокачо, заедно с Данте Алигиери и Франческо Петрарка е смятан за една от най-важните фигури за италианския Ренесанс. Автор е на няколко ключови творби, най-известна от които „Декамерон”. Характерен за Бокачо е бил реалистичния диалог в неговото творчество, отличаващ го от неговите съвременници, които по онова време използват формула при изграждането на герои и сюжет. Умира през 1375 г. Представяме ви цитати от Бокачо, публикувани в goodreads.com, wikiquote.org

„Бедността означава отсъствие на средства, а не липса на благородство”.

„И ако някога потопът отново ни залее, то сигурно от мъката на хората ще е”.

„В повечето случаи последният, до когото достигат слуховете, е този, за когото се отнасят”.

„Трябва да четем, да съхраняваме, да оставаме будни нощем, трябва да питаме и да изискваме максималното от силата на ума”.

„Да поиска съвет е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг”.

„Докато земеделските производители отделят по един петел за 10 кокошки, то 10 мъже едва ли ще бъдат достатъчни, за да служат на една жена”.

„Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост”.

„Раят ще бъде наистина рай, ако на любовниците е позволено толкова удоволствие, колкото са изпитали на земята”.

„Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш”.

„Човечност е да имаш състрадание към нещастните”.

„Често човек си мисли, че е далеч от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него”.

„Прави каквото казваме, а не каквото правим”.

„Хората са склонни повече да вярват на лошото, отколкото на доброто”.

„В този свят само страданието е спасено от завистта”.

„Един покварен ум никога не може да разбере думите по здрав начин”.