Начало / Любопитно / „Множеството интелигентности“ от Хауърд Гарднър (откъс)

„Множеството интелигентности“ от Хауърд Гарднър (откъс)

Допълнителни интелигентности

Както вече казах в предишната глава, почти всички хора, които се занимават с МИ теорията, се интересуват от възможността за добавяне на нови интелигентности. Аз съм крайно консервативен относно такова добавяне. Моят консерватизъм се основава най-вече на критериите, които систематизирах за определянето на една интелигентност. Ако е лесно да се отговори на един-два критерия, съвсем не е лесно да се отговори на целия набор. За мен интелигентностите са като ментален комплект с химични вещества и предпочитам да обясня колкото може повече способности чрез комбинация от наличните елементи, отколкото да създавам нови. Например когато е изкушаващо да говорим за технологична интелигентност, предпочитам да обясним подобни способности чрез логическата, пространствената и телесно-кинестетичната интелигентност. По същата причина философската способност – включително екзистенциалното ѝ измерение – може да се обясни чрез комбинация от лингвистични и логични способности.
Освен за екзистенциалната или духовна интелигентност, разсъждавах много и върху две други кандидат-интелигентности – хумористична и нравствена. По различни причини обаче нито една от двете кандидатури не може да се приеме за интелигентност. Хумористичната е просто пародиране, забавно изопачаване на логическия капацитет. При хумора по логичен начин се изопачава нормалната картина на нещата. Когато нещо ни е смешно, работят логическата и вътрешноличностната ни интелигентност. Когато ние разсмиваме други хора, използваме логика, за да ангажираме тяхната междуличностна интелигентност. Тук няма значение дали за нас нещо е смешно, а дали разбираме нашата публика достатъчно добре, за да я разсмеем, независимо дали публиката ни се състои от един човек, или от няколко души.
В днешно време има голям интерес към човешките нравствени способности и то с основание. На практика проектът „Добра работа“ (GoodWork Project), в който съм ангажиран вече повече от десетилетие, изследва човешките нравствени способности и се опитва да създаде условия, при които ще се прояви моралното съвършенство. Много хора смятат, че човешките същества се раждат с морален капацитет, който се развива по предвидима траектория през зрелостта.
Защо тогава да не включим морална интелигентност? Ще отговоря кратко – интелигентностите се изразяват дескриптивно, а не нормативно. Интелигентността е просто капацитет за обработка на данни – да кажем хора с висока лингвистична интелигентност лесно обработват лингвистична информация – отдава им се с по-голяма лекота, отколкото на хора с по-ниска лингвистична интелигентност. Как даден човек ще реши да използва своята лингвистична интелигентност е въпрос, който опира до неговата ценностна система и морални норми, и затова излиза извън рамките на обсъжданата тема. И Гьоте, и Гьобелс са имали интелигентност за немски език. Гьоте я е използвал, за да напише велика поезия, а Гьобелс – за да насажда омраза.
По-дълъг би бил отговорът на въпроса защо според мен нито хуморът, нито нравствеността може да се класифицират като интелигентности. Някои човешки способности наистина са програмирани в мозъка и историческите и културологичните сили почти не им оказват влияние. Как чуваме разликата между звуковете „п“ и „б“ е детерминирано от природата на нашата слухова система. Дали ще виждаме стереоскопично и защо например аз не мога също е функция на системата ни за възприятия. Със сигурност в разграничаването на звуковете и възприятието на дълбочината има елементи, зависещи от опита, но опитът е строго ограничен във времето и в природата на съответния сензорен вход.
От друга страна обаче, други човешки способности са различни в различните култури. Макар умението да се смеем да е характерно за целия човешки вид, това на какво и защо се смеем зависи силно от културата(ите), в която живеем. В някои култури се смеят много, когато човек се подхлъзне на бананова кора, в други – по-малко, а в трети му съчувстват. По същия начин макар всички човешки същества да притежават капацитет за морална преценка, преценките, които правим по много от нравствените въпроси, са силно оцветени от културата, в която живеем. Терористът според един е борец за свобода според друг. Твърдението, че човешките същества са способни да направят морална преценка, е истина; твърдението, че имаме общи фундаментални морални правила и ценности, е хипербола. Същото се отнася и до чувството за хумор. По тези причини според мен моралността и хуморът са „културологично обусловени капацитети“ и няма защо да ги разглеждаме като основни човешки интелектуални умения.

 „Множеството интелигентности“ тук

Прочетете още

maxresdefault

Филм на Копола е първи сред провалите на годината

Най-неуспешните премиери в кината през 2024 г. 40 години работа на вятъра „Мегаполис“ беше сред …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...