Лира Литературно-рекламна Агенция
Етгар Керет е сред най-успешните и познати имена на съвременната израелска литература. Когато не пише разкази и книги (а това напоследък става доста рядко), не пътува по света, не прави филми с жена си Шира и не се занимава със сина си Лев, преподава творческо писане в родината си. Lira.bg го попита какви съвети дава на студентите си и Керет ни каза това:
1. Бъди сигурен, че се наслаждаваш и забавляваш с писането.
Писателите винаги казват колко труден е процесът на писането и колко много жертви правят. Е, те лъжат. Хората отказват да приемат, че могат да живеят и да се изхранват от нещо, с което се забавляват.
Писането е начин да изживееш други животи. Много животи, животите на безкрайно много хора, които никога няма да бъдеш, но които си ти. Всеки път като седнеш да пишеш, дори да не успяваш, бъди благодарен за възможността да изследваш своя живот. Това е вълнуващо. И не позволявайте някой да ти каже, че не е.
2. Обичай героите си.
За да бъде един герой реалистичен, трябва поне един човек да го обича и разбира, независимо какво прави този герой. Ти си баща и майка за героите, които създавате. Ако ти не ги обичаш, никой не може.
3. Когато пишеш, не дължиш нищо на никого.
В действителния си живот, ако не се държиш естествено, ще завършиш в затвора или в лудницата. Но когато пишеш, можеш да правиш всичко. Ако има в историята ти герой, който се появява при теб – целуни го. Има някакъв килим, който мразиш – изгори го в средата на стаята. Когато става дума за писане, можеш да разрушиш цялата планета, да затриеш цялата цивилизация с едно движение по клавиатурата, а след минута, на входа отново да поздравиш възрастната съседка и тя да ти се усмихне.
4. Винаги започвай от средата.
Началото е като нащърбения край на тортата, ударена с лъжицата. Ти трябва просто да продължиш, това наистина не е за ядене.
5. Опитай да пишеш без да знаеш края.
Любопитството е огромна сила. Не му се давай. Когато пишеш разказ или глава от роман, контролирай поведението и ситуацията на своите герои, мотивите им, но винаги се изненадвай сам от обратите на сюжета.
6. Не пиши нещо, просто защото „то винаги е така“.
Параграфите, цитатите, героите са същите, като от предната страница … всичко това са правила, които съществуват, за да ти служат. Но ако не работят за теб, зарежи ги. Факт е, че всяка книга има собствени правила, но те могат да не ти служат за твоята.
7. Пиши като себе си.
Ако опиташ да пишеш като Набоков, със сигурност ще има поне още един човек (чието име е Набоков), който ще пише по-добре от теб. Но ако пишеш като себе си, винаги ще бъдеш световен шампион…в дисциплината да си самия себе си.
8. Бъди сигурен, че си сам, докато пишеш.
Макар че писането в кафенета и барове да звучи много романтично, присъствието на много хора около теб те кара да се конформираш, независимо дали го осъзнаваш или не. Ако няма никой около теб, можеш да си говориш сам, да си бъркаш в носа и пр. без да те е грижа. Писането е като бъркането в носа – ако има хора наоколо става малко по-неестествено.
9. Остави хората, които харесват това, което пишеш, да те окуражава.
И опитай да игнорираш всички останали. Каквото и да пишеш, то явно не е за тях. Няма значение. Има достатъчно други писатели по света. Ако се огледат достатъчно, ще намерят някой, който да им удовлетвори нуждите.
10. Чувай всичко, което някой има да ти каже, но никога не слушай никого.
Писането е най-личната територия на света. Точно както никой не може да те научи как да пиеш кафето си, така никой не може да те научи как да пишеш. Ако някой ти даде нещо като съвет, който звучи добре и го почувстваш като правилен – използвай го. Ако някой ти даде нещо като съвет, който звучи добре и го почувстваш като грешен – зарежи го без да се замисляш. Той може да добър за някой, но не и за теб.
Свързани заглавия
Етгар Керет представя „Изведнъж на вратата се чука“ в София и Пловдив
Книгите на Етгар Керет тук
