Начало / Читатели / „Вундеркинд” от Николай Грозни (ревю)

„Вундеркинд” от Николай Грозни (ревю)

Людмила ЕЛЕНКОВА

Четейки този роман се сещам за казаното от Карл Маркс по повод на Историята – че тя се случва два пъти, първо като трагедия,  а после като фарс. Намерих опора в думите му, за да си обясня сублимацията на всички нива тук. Диалектиката на времето предадена в книгата не е чужда на сегашното, което ни помита тотално. В желанието да се центрира, да надмогне видимото, човек  проектира най-вече грешките си. Биографии на гении,  пълни с психопатология  доказват това.  За да разположиш  себе си върху някакъв  исторически фон, трябва да имаш  не просто знания, не само смелост, а даже видение за бъдещето. Изключително трудно  се пише за музика, невъзможно почти е да предадеш едно изкуство със средствата на друго.  В литературата идеални за целта са художниците, защото внушават  зрими форми.  Музикантите по-рядко. Малцина помнят великолепния роман на руския журналист от „Космолская правда” Владимир Орлов –„Алтистът Данилов” . В него  се разказва за един челист, придобиващ образа на демон.  Нашият „Вудеркинд” посява дяволското, самоунищожително и пречистващо зрънце на творчеството. В сблъсък с материя, изначално натоварена политически и унищожена духовно. Но да видим с кого си имаме работа.

Авторът – българин емигрирал в САЩ в началото на деветдесетте , със солидно музикално образование у нас, и литературно оттам. Поживял четири години в Индия, като тибетски монах. Обратно в светския живот  си избрал  псевдоним будещ зловещи асоциации – Грозни. Разбира се, ценителите на сериозната проза познават Николай Гроздински от „Жития за безделници  и пропаднали мистици”. За останалите, време е  да се срещнат. В една България,  краят на социализма, когато някои гръмко са се борили, а други тихо са творили. Да си представят строева подготовка и танцова забава в темпо далеч по-различно от Моцарт и Шопен, заради  които „вундеркинд” фигурира в тълковните речници.

Сюжетът  – петнайсетгодишен тийнейджър от Музикалното училище в София се опитва да измъкне  идеала от примката на  идеологемата.  Момчето живее в бясно отрицание на своята личност, родителите,  учителите, системата и само пред пианото свежда глава. Талантът няма характеристика, нито светло бъдеще. Мъдростта провокира цинизъм.

Стилът – брилянтно музициране с  думите. Всяка една, на пръв поглед  весела  история за младежи, е озаглавена с клавирно произведение и отприщва  емоционален  бент, толкова мощен,  че на читателя му се иска да  затвори  очи.  Тогава  ще чуе нещо за себе си от днешна България.

„Вундеркинд” тук

Прочетете още

246741_b

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (25 ноември – 1 декември)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Пътища от огън от Мария Лалева 2. Авитохол и небесният народ. Дългият …