Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА
Четейки този роман се сещам за казаното от Карл Маркс по повод на Историята – че тя се случва два пъти, първо като трагедия, а после като фарс. Намерих опора в думите му, за да си обясня сублимацията на всички нива тук. Диалектиката на времето предадена в книгата не е чужда на сегашното, което ни помита тотално. В желанието да се центрира, да надмогне видимото, човек проектира най-вече грешките си. Биографии на гении, пълни с психопатология доказват това. За да разположиш себе си върху някакъв исторически фон, трябва да имаш не просто знания, не само смелост, а даже видение за бъдещето. Изключително трудно се пише за музика, невъзможно почти е да предадеш едно изкуство със средствата на друго. В литературата идеални за целта са художниците, защото внушават зрими форми. Музикантите по-рядко. Малцина помнят великолепния роман на руския журналист от „Космолская правда” Владимир Орлов –„Алтистът Данилов” . В него се разказва за един челист, придобиващ образа на демон. Нашият „Вудеркинд” посява дяволското, самоунищожително и пречистващо зрънце на творчеството. В сблъсък с материя, изначално натоварена политически и унищожена духовно. Но да видим с кого си имаме работа.
Авторът – българин емигрирал в САЩ в началото на деветдесетте , със солидно музикално образование у нас, и литературно оттам. Поживял четири години в Индия, като тибетски монах. Обратно в светския живот си избрал псевдоним будещ зловещи асоциации – Грозни. Разбира се, ценителите на сериозната проза познават Николай Гроздински от „Жития за безделници и пропаднали мистици”. За останалите, време е да се срещнат. В една България, краят на социализма, когато някои гръмко са се борили, а други тихо са творили. Да си представят строева подготовка и танцова забава в темпо далеч по-различно от Моцарт и Шопен, заради които „вундеркинд” фигурира в тълковните речници.
Сюжетът – петнайсетгодишен тийнейджър от Музикалното училище в София се опитва да измъкне идеала от примката на идеологемата. Момчето живее в бясно отрицание на своята личност, родителите, учителите, системата и само пред пианото свежда глава. Талантът няма характеристика, нито светло бъдеще. Мъдростта провокира цинизъм.
Стилът – брилянтно музициране с думите. Всяка една, на пръв поглед весела история за младежи, е озаглавена с клавирно произведение и отприщва емоционален бент, толкова мощен, че на читателя му се иска да затвори очи. Тогава ще чуе нещо за себе си от днешна България.
„Вундеркинд” тук
