Лира Литературно-рекламна Агенция
Сава СЛАВЧЕВ
Фредерик Одоан Рузо е френска авторка на романи – много забавни, интелигентни и написани с прекрасно чувство за хумор. Привидно и формално това са криминални романи, но всъщност са едни прекрасни четива, които имат далеч по-дълбоки семантични пластове и показват както ерудираност, така и внимателни наблюдения на човешката природа. Всъщност, за издаването на книгите си авторката използва псевдонима Фред Варгас. Нормално, Франция е страната, която най-много ползва псевдоними, да не говорим че преди време едно и също лице беше взело две награди за литература под различен псевдоним. А Фред Варгас, освен литературата, очевидно обича много и киното, защото псевдонимът й е съставен от съкратената форма на Фредерик и фамилното име Варгас, на персонажа Мария Варгас от филма „Босоногата графиня” на Манкиевич с Ава Гарднер в главната роля и Хъмфри Богарт (филм от най-силните творчески години на Гарднър, вдъхновени от изпепеляващата й връзка с Франк Синатра). Мадам Фредерик Рузо има и сестра близначка, художничката Жоел Варгас. Предполагам, че влечението към писането Фредерик е наследила от баща си, определян като писател сюрреалист, Филип Одоан, чието име не бях чувал. До момента в който се отдава на писане Фредерик работи като археолог, археозоолог и медиевист с доста, по мнението на специалисти, сериозни постижения в съответните области. В един от романите й се появява и темата на докторската й дисертация – „Чумата в Средновековието“.
И тъкмо си мислех, че Фредерик Рузо си е „мое” откритие, малко познато на широката публика, когато, ровейки се във виртуалните пространства, открих (с известно разочарование) че французите преди няколко години са направили телевизионни филми по книгите й. Чудесно. Но дори да се абстрахираме от успеха, броя на продадени книги, преводи на чужди езици и ред други статистики, които в доста случаи изкривяват представата за нещата, спокойно мога да препоръчам Фредерик Одоан Рузо на всеки, който обича доброто четиво – умно, закачливо, необичайно, много добър език, различни стилистични ретистри, персонажи, които на мен лично ми напомниха за прекрасния разказвач Даниел Пенак и сагата около Бенжамин Малосен: в романите на археоложката, независимо от тяхната самостоятелност, също има непрекъсната нишка на развитие на героите – всеки с достойнствата и слабостите си, странен по своему, борещ се със себе си, любовта и живота: „…..приличаше на човек, победен от живота, без да се е опитал да му окаже съпротива”, или „ в любовта е по-добре да съжаляваме за за онова, което сме направили, вместо за онова, което не сме” и т.н. Стига толкова, другото ще си го четете сами. Между другото на български за издадени 6 книги на Фред Варгас, но първите 2 вече са изчерпани и не са в търговската мрежа. Съветвам, все пак, да се започне хронологично и, след като първите две ги няма, това означава от „Във вечната гора”, „Едно незнайно място” „Неудържимата армия”, Човекът със сините кръгове”.
Както можеше и да се очаква, човек, пишещ под псевдоним, никак не обича публични изяви, интервюта и светска суета, нещо което за мен я прави още по-привлекателна.
Книги от Фред Варгас тук
