„Кръв, кости и масло” от Габриел Хамилтън (анотация)

05.11.2013 Любопитно

Ако в детството си човек е имал майка французойка и е знаел какво е винегрет от аспержи и кое ястие се подправя със сос от аншоа; ако семейството му, преди да се разпадне, е имало обичая да кани стотици гости на печено агне и да разбира живота чрез храната; ако младостта му е преминала бурно в опит да намери себе си в непокорство, дрога, сексуални търсения, временна заетост на нисши длъжности в ресторантски кухни и барове по света; ако все пак е успял да се запише в колеж и дори по-късно да завърши магистратура по творческо писане, но се е почувствал магически привлечен от възможността да приложи целия си опит и усет към храната, като неочаквано отвори собствен ресторант – такъв човек може да има реални шансове за успех.

Ако обаче този човек е жена, чувствителна и дръзка; ако тя е станала като на шега съпруга на италианец със семейна вила в Южна Италия; ако преживява трудно майчинство, разкъсвано между двама сина и безсънното ежедневие на шеф готвач и собственик; ако е застигната от прозрения за силата на семейните връзки и безусловната любов към професията, съчетана с усет към простите неща, и към ястията, единствено възможни, приготвени с любов и внимание – то тогава тази жена придобива плът и кръв в първо лице единствено число.

Габриел Хамилтън е описала живота си с лекота и чар, каквито са й липсвали, докато го е живяла. Отказала се е от подправките, които обича да използва в кухнята и е представила своята истина – единствена, искрена, едва минала през огъня, колкото да отвори ароматите на живота.

„Кръв, кости и масло“ е непоколебимо и лирично четиво. Своята история Габриел Хамилтън разказва с необикновена откровеност, вдъхновение, хумор и страст. И ако вечерята в ресторант Prune на Хамилтън в нюйоркския Ист Вилидж е вълшебно преживяване за сетивата, то нейният едновременно епичен и интимен роман е рядко срещано удоволствие за душата.