Лира Литературно-рекламна Агенция
Носителите на Нобелова награда за литература са най-дискретни как използват получената премия, според анализ на агенция „Франс прес“, цитиран от БГНЕС. Нобеловите лауреати понякога използват по любопитен начин свободата, която имат да похарчат осем милиона шведски крони (925 000 евро), колкото е наградата. Изключение правят лауреатите на Нобеловата награда за мир, чийто избор има символична стойност и внимателно се следи.
Австрийската писателка Елфриде Йелинек, наградена през 2004 г., например бе заявила, че тя й гарантира финансова независимост. Босненецът Иво Андрич, който взима Нобела през 1961 г. за „Мостът на Дрина“, дарява цялата сума на библиотечния фонд на Босна и Херцеговина.
„Макар авторите, които получават Нобелова награда, да са доста известни, много от тях не печелят много от книгите си“, обяснява изследователката от университета в Упсала Ана Гундер. „Наградата им дава възможност да се подсигурят материално и им предоставя свободата да живеят от перото си, но също така има и отрицателни последици. Настъпват много промени в кариерата им. Годината след наградата те често пишат по-малко, но обикновено отново се заемат след година или две“, казва изследователката.
За разлика от писателите, наградените в други области не крият, че се отдават на страстта си. Нобелистът за медицина за 2001 г. сър Пол Нърс си купил нов мотор. Друг лауреат за медицина през 1993 г. – Ричард Робъртс, си направил игрище за крикет пред дома си.
„Парите са една от добрите страни на наградата“, споделя лауреатът за медицина за 1993 г. американецът Филип Шарп, който задоволил страстта си към скъпоценните камъни и си купил стогодишна къща. „Но признанието има по-голяма стойност от паричната награда“, подчертава той.
Серж Арош, Нобелов лауреат за физика за 2012 г. признава, че не е имал време да помисли за парите. Смята обаче да ги инвестира в недвижимост, както доста от наградените, макар малцина да се осмеляват да говорят за пари.
„Лауреатите могат да използват наградата както искат. Много зависи от коя страна са, от личните им финанси, от доходите, които имат, когато получат наградата и от това, което са в живота – обяснява генералният директор на фондация „Нобел“ Ларс Хейкенстен.
Ето какво правят с премията, наградените за мир:
Президентът на САЩ Барак Обама през 2009 г. и Европейският съюз през 2012 г. предадоха наградата си на благотворителни организации. Други финансират собствени проекти като лауреата за 2008 г. Бившият финландски президент Марти Ахтисаари бе заявил, че ще финансира групата за разрешаване на конфликти, която сам бе създал. Американският президент Удроу Уилсън, лауреат през 1920 г., е отделен случай: той внесъл парите си в шведска банка, за да гарантира старините си след втория си президентски мандат.
Размерът на наградата се променя с годините. През 2012 г. заради финансовата криза той бе намален с 20%.
