Лира Литературно-рекламна Агенция
Мариета ИВАНОВА, „Хеликон-Русе”
Есента е тъжен сезон. Тъжен и красив. Тъжна и красива е и „Джойленд”. Противно на заглавието си, новата книга на Краля на ужаса Стивън Кинг, е способна да разбие сърцето ти на хиляди парченца и да те накара да заплачеш. Ако не връщайки се към спомена за първата любов, то сълзите ти ще, потекат щом се запознаеш и сбогуваш с малкия и специален Майкъл Рос.
Някой наричат „Джойленд“ най-нежния роман на Стивън Кинг след „Сърца в Атлантида“. И с право. Кинг използва свърхестественото само за фон на събитията. Може би ще си спомните „Последното стъпало“ и „Петачето, което носи късмет“… „Джойленд“ не е история за градче, превърнало се във вампирско гнездо. В нея няма мистериозна мъгла, поглъщаща хората живи, нито същества, изяждащи времето. Няма и гигантски стъклен похлупак, превърнал цял град в огромно преспапие. В тази книга няма чудовища или извънземни. Само хора. Това е история за съзряване и остаряване. Историята на 21-годишния Девин Джоунс – девствен, с разбито сърце, писателски заложби, самоубийствени мисли, влечение към The Doors и Pink Floyd и… талант да „носи козината”. Девин прекарва в земята на забавленията най-прекрасната есен в живота си. Най-прекрасната и най-тъжната.
И все пак, колкото и „нежна” да е „Джойленд”, тя е и също толкова разтърсваща и ужасяваща. Съвсем в свой стил Стивън Кинг е заровил нещо страшно в новата си книга. В най-зловещия кът на лунапарка лежат едни от главните сюжетни линии на историята. Това са почти идеално изпипаното и все още неразрешено убийство на Линда Грей, призракът й, скитащ из къщата на ужасите, и извратения й убиец, който все още броди из ръждясалия увеселителен парк.
„Джойленд“ тук
