Роденият през 1930 г. сирийски поет Адонис е един от най-значимите арабски поети. От много години той живее в изгнание в Париж. Номиниран е за Нобелова награда. Пред faz.net той критикува положението в родината си.
–––––––––––-
В началото на “арабската пролет” Вие заявихте, че не можете да участвате в революция, която е започнала в джамия, защото това няма нищо общо със свободата и демокрацията. Защо този песимизъм?
– Това не е песимизъм, а реалността. Няма демокрация, когато политическата система е изградена върху религиозна база. Или сме демократи и живеем свободно, или сме религиозни. Аз избирам първия вариант, но това не означава, че съм против религията. Изпитвам уважение към индивидуалната вяра, която всеки човек изпитва по убеждение. Но когато религията ни ръководи като институция, това е тирания. Общество, което има религиозни закони за основа, за мен е диктатура. И тя е може би дори по-лоша от военна диктатура.
Каква е разликата между военна и религиозна диктатура?
– Военната контролира главата ти и политическите ти идеи. Религиозната контролира главата ти, сърцето ти, душата и тялото ти, целия ти живот. Без съмнение и двете са недемократични.
Това означава ли, че религиите са недемократични, когато упражняват политическа и държавна власт?
– Повече даже – те са несправедливи, нарушават граждански права. Мюсюлманите твърдят, че ислямът е гарант на свободата. Религиите, без изключение, нищо не гарантират, най-малко пък свобода. Демокрацията в арабските държави е възможна само на базата на едно светско, отделено от църквата управление и на принципа на равенството на гражданите пред закона. Отделният човек има право да вярва в каквото пожелае.
Арабските общества живели ли са в демокрация някога в историята си?
– Не. Ние, арабите, от 1500 години се въртим в кръг. Винаги се стремим към власт, без да отчитаме гражданските права. Само се сменят фигурите, които упражняват властта. Никой не се опитва да промени обществото. Никой не търси пътища за развитие на културата. Никой не търси възможности арабските хора да станат модерни.
Т. нар. арабска пролет не е ли начало на демократизиране на обществото?
– Евентуално бихме могли чрез смяна на управляващите да вървим към по-малкото зло. Но не може да има демокрация в система, базирана на религията. Новите ни “освободители” нямат прогресивни разбирания.
Но те твърдят, че вече избирателната урна ще решава кой да управлява?
– Съвсем не. Представяте ли си християнин за сирийски президент? Или копт начело на Египет? В главите им властва единствено догмата да делят обществото на религиозно мнозинство и малцинство.
При демокрацията всяка партия има право да отиде на избори.
– Аз уважавам демокрацията и съм за свободни избори. Съответно бих дал гласа си против „Мюсюлмански братя“. За жалост има случаи, когато демократичните избори не са решение, защото едно мнозинство може да бъде тиранично, дори когато е дошло на власт със свободни избори – справка Хитлер.
В каква позиция са сирийските християни и другите религиозни групи в революцията? Вас например Ви нарекоха поддържник на режима на Асад.
– Аз съм против етикетите. Освен това всеки, който взима участие в революцията, трябва да го прави като гражданин на тази държава, а не като християнин или друг. Обозначаването на различни групи като християни, алавити, друзи или други е дискриминация.
Арабските интелектуалци изиграха ли изобщо някаква роля при избухването на революциите?
– Естествено. Това, което се случва в Сирия и другите арабски държави, е заради идеите за по-добър живот. Тези идеи не са дошли от нищото. Много арабски писатели и интелектуалци са се обявявали за свобода и демокрация. Благодарение на тях изобщо е възможно да има политическо мотивирано движение.
Защо не сте на страната на революцията?
– Как е възможно да съм на страната й? Въпросът е каква политическа програма има тя? В началото революцията тръгна мирно. Сега е изпълнена с насилие. Катар, Саудитска Арабия и Америка я въоръжават. Тя се състои от агресивни групи, които просто искат да сринат режима. Как бих могъл да ги подкрепям?
Каква роля играе Западът в сирийската криза?
– Западът се държи като несъзнателен. Експертите и съветниците му невинаги носят просвещение. Те доставят повърхностна информация и не предлагат добри политически решения. Освен това Западът се среща с арабите невинаги с уважение. Той се намира днес в икономическа криза, а голяма част от арабския свят е богата. Има съмнения, че Западът ще се стреми да реши икономическите си проблеми, дори ако се наложи да наруши демократични принципи и човешки права.
Досега не е намерено политическо решение в Сирия. Защо?
– Защото сили отвън и вътре не го позволяват. Затова насилието ескалира. Самите революционери отхвърлят политическо решение, защото нямат интерес насилието да спре.
Няколко западни държави заплашват с военна намеса.
– Не вярвам, че ще се стигне дотам, много е сложна геополитическата обстановка. Но ако избухне война, Сирия може да попадне в ръцете на джихадистите. Това ли иска Западът? Съмнявам се.