Лира Литературно-рекламна Агенция
Българското национално радио ще излъчи пиесата на Харолд Пинтър „Последна чашка” в нощния си радиотеатър днес.
Записът е от 1995 г. Преводът е на Галина Томова-Станкева, редактор е Даниела Манолова, режисьор – Христо Симеонов – Риндо. Музиката и саунд дизайнът са на Асен Аврамов. Участват Валентин Ганев, Богдан Глишев, Вeлислава Стоянова и Димитър Стоев.
„Последна чашка” (One for the road) е една от първите пиеси на Пинтър, в която се усеща интерес към политиката, припомнят от радиото. Сценичната премиера е била на 13 март 1984 г. в Лирично Студио Хамерсмит в Лондон. Това е театър в лондонско предградие, построен през 1895 г. През 1966 г. е затворен, разрушен и буквално построен наново на почти същото си място. Гордее се с новаторските и революционни продукции. Има два салона и Лиричното студио (за 120 зрители) е малкото пространство за подслоняване на камерни продукции и гастролиращи трупи.
По време на „Последна чашка” на сцената му е представена стая от къща с неопределено местонахождение. В този текст за първи път става дума за мъчения и убийства на политически затворници. Интересът на Пинтър към политиката е бил свързан с изтезанията на кюрдите в турските затвори в онези години. Според наблюденията на Галина Томова-Станкева скритото насилие и заплаха винаги са присъствали в пиесите на Харолд Пинтър, но от 1984 г. насам те придобиват политическа окраска. Разбира се, всичко това е имплицитно, ненатрапчиво, подмолно, но определено се усеща.
Майкъл Билингтън, един от най-сериозните му изследователи , определя Пинтър като „най-влиятелния, предизвикателен и поетичен драматург на своето поколение”. Една от най-характерните особености на драматурга е способността му да създаде драматична поезия от всекидневната реч. За единствен сериозен съперник на Пинтър по размер на влиянието сред драматурзите от миналия век се смята Самюъл Бекет.
Пиеси на Пинтър тук
