През 1999 г. „Майкрософт” пусна реклама за предстоящото излизане на „Microsoft Reader” – софтуерна платформа за четене на е-книги. Продуктът, пуснат през 2000 г., се оказа много неуспешен, но рекламата включваше прогнози за бъдещето на книгите, които са любопитни. Ето ги и тях, публикувани в theatlantic.com.
2001 – „Електронни учебници ще заменят традиционните, за да намалят товара на учениците”.
В статистика от 2010 г. стана ясно, че електронните учебници заемат едва 2% от образователните материали.
2002 – „Компютрите и дигиталните четци имат резолюция, която е почти неразличима от физическо копие”.
Хората все още спорят дали дори най-новите „iPad”-и има чак толкова добра резолюция. Плюс това, нямаше използваеми четци до 2004 г., когато излезе „Sony Librie”.
2003 – „Електронните четци тежат по-малко от половин килограм, издържат на батерия 8 часа и струват 99 долара”.
Тук е точна прогнозата само за теглото на устройствата.
2004 – „Таблетите завладяват пазара”
Макар подобни устройства да съществуват, началото на ерата на таблетите се счита, че започва през 2010 г., когато „Епъл” пуска „iPad”. Пазарът на таблети към 2009 г. е определен като „почти нулев”.
2005 – „Продажбите на електронни издания надхвърлят $1млрд.“
В действителност по това време те не надхвърлят $100 млн.
2006 – „Е-изданията са вече и под формата на вестници, списания, които се предлагат дори на борда на самолети”
Този модел още не е осъществен. Продължаваме да си ги купуваме онлайн.
2009 – „Е-книгите се продават повече от печатните, цените са по-ниски, но продажбите са по-високи”.
Това е от близките до реалността прогнози. През 2011 и 2012 г. продажбите на е-книги започнаха да се конкурират с традиционния пазар. Не е зле като за прогноза за 10 години напред.
2010 – „Електронните четци тежат по-малко от половин килограм, издържат на батерия 24 часа и имат милион заглавия”.
Почти точно. През 2010 г. четците започнаха да издържат по 30 часа. „Киндъл”-ите побират около 1000 заглавия, но можем да изтрием и да изтеглим нови, така че имаме поне достъп до милион заглавия.
2012 – „Яростна борба между е-книгите и печатните издания. Печатните издания използват аргумента за автентичността”.
Още едно близко попадение. Виждаме, че все още това, да можеш да вземеш книгата в ръцете си, да я усетиш, е важно за читателите. Интелектуалците твърдо държат позиция в защита на традиционните книги.
2015 – „Бившите конкуренти в света на високите технологии се обединяват за създаването на Конгресна библиотека с е-книги”.Гигантите в пазара на е-книги все още имат време да превърнат тази прогноза в реалност.
Следващите прогнози все още не подлежат на коментар, но си заслужава да бъдат погледнати.
2018 – „Големите вестници публикуват последните си печатни копия и преминават изцяло на електронна дистрибуция”.
2019 – „Печатните книги все още са популярни, но за подаръци, колекционери и издания за изкуство и фотография”.
2020 – „90% от книгите се продават както в електронен, така и в печатен формат. Дефиницията за книга в мрежата е издание, което се чете на екран”.
Напоследък немалко се разсъждава над идеята доколко електронните четци са на път да изместят хартиената книга. Едва ли обаче някой би могъл да предвиди бъдещето. Технологията е все още достатъчно млада и тепърва има накъде да се развива, за да говорим за явление, което ще подейства на книгоиздаването така, както някога е повлияла усъвършенстваната печатарска преса на Гутенберг. А и недостатъците на електронните четци пред традиционните книги веднага се набиват на очи.
Електронните книги и електронното четене като цяло започнаха да набират сила през 2009 г., но през 2010 г. конкуренцията в този сегмент стигна най-високите си нива.