Лира Литературно-рекламна Агенция
Съпрузите Александър (46) и Александра (47) Андорил в живота са щастливо шведско семейство с три дъщери. В литературата те са избрали псевдонима Ларш Кеплер за своя писателски тандем неслучайно, а като почит към световноизвестния шведски писател Стиг Ларшон и големия учен Йохан Кеплер. И двамата имат свои творчески биографии и известност, но решават да създадат нова идентичност, с която читателите да свържат криминалните романи, написани съвместно от тях. Опитали са се да опазят в тайна кой се крие зад псевдонима Ларш Кеплер, но успели да устоят на интереса на журналисти и читатели само три месеца. На български език имат две книги – „Хипнотизаторът“ и „Договорът „Паганини“ . Предлагаме ви интервюто с тях, дадено за blog.printsasia.com.
––––––––-
Вие вече сте популярни в сферата на психологическия съспенс трилър. Ще ни издадете ли тайната си?
– Похотта и страхът са водещи за нас. Ако докато пишем, пулсът ни се ускорява, значи сме на правилен път. Живеем доста сигурен живот и искаме малко да се уплашим, затова пишем за неща, които ни стряскат. Имаме 3 дъщери, на които даваме голяма свобода, но най-много се притесняваме от загубата на контрол. Децата винаги имат своите тайни, но понякога те са доста мрачни. В „Хипнотизаторът” обръщаме внимание точно на мрачните тайни. Макар да знаем, когато пишем книга, че накрая всичко ще се оправи, процесът е плашещ. Хубавото в криминалната проза е, че макар да се случват ужасни неща, за разлика от реалния живот, тук можем да „извикаме” героя, който да оправи нещата.
Разкажете малко как работите като тандем.
– Макар да не бяхме женени много дълго – срещнахме се преди 20 години – обичаме да правим различни неща заедно. Но с писането е доста трудно. Опитвахме многократно, но накрая винаги стигахме до големи спорове. Провалихме се с пиеса, а след това и с детска книга. Но тогава решихме, че трябва да създадем съвсем нов писател. От тогава не сме се карали изобщо. Много писатели си разделят работата – ние не можем. Всичко пишем заедно. Винаги сме наясно със сюжета в началото, но в процеса се появяват промени, което всъщност е най-вълнуващото в това да си писател. Като да управляваш лодка в бързи води – планираш, подготвяш се, но трябва да се съобразяваш с течението. Постоянно си разменяме текстове и ги смесваме – в един момент забравяме кой какво е написал. Това е моментът, в който Ларш Кеплер се е наложил. Една от грешките ни беше, че копирахме жилището си в „Хипнотизаторът”. Започнахме обаче много да се страхуваме в собствения си дом, да проверяваме постоянно дали вратата е заключена. Така стигнахме до извода, че се налага да се преместим.
Какво ви вдъхнови да напишете „Хипнотизаторът”?
– Очевидно многото четене помага. Но главно се вдъхновяваме от филми. Гледаме поне един на ден. Тогава гледахме „Самоличността на Борн” и решихме да опитаме да пренесем съспенса и бързото действие в роман. Искаме да сме част от скандинавската традиция в криминалната литература, но да заменим традиционното полицейско разследване с нещо по-нетипично и вълнуващо.
Бихте ли дали повече информация за вашия водещ персонаж – детектив Юна Лина?
– Ние сме публикували поредица от книги, всяка от която е независима, само присъствието на Юна Лина ги свързва. Вдъхновен е от библейския Йоан . Много от главните герои в този тип книги са нещастни, разведени, уморени алкохолици. Ние искахме нещо различно. Юна е герой, смел и упорит. Разбира се, също има тъмно минало, което го преследва.
Трябва да сте направили много проучвания, за да напишете нещо толкова реалистично.
Така е, изучавахме как работи полицията, тактика, военна медицина, криминология. Братът на Александър пък е професионален хипнотизатор. Александър се подложи на хипноза, за да види какво е. Четем и психоаналитичен материал, Зигмунд Фройд и други автори.
Кои са вашите идоли в литературата?
– Толкова са много – Стиг Ларшон, сър Артър Конан Дойл, Фридрих Дюренмат, Греъм Грийн, Кормак Маккарти и Денис Лихейн.
Какво съобщение искате да изпратите на читателите?
– И мъжете и жените са добре дошли в света на Ларш Кеплер. Позволете да ви забавляваме! Нашите романи са предназначени да бъдат вълнуващи, но криминалният жанр е подходящ и за социална критика. Почти невъзможно е да пишеш на такава тематика, без да критикуваш обществото. Ние изследваме дълбоките психологически корени на насилието, които са пренабрегвани от благополучното общество.
Книги от Ларш Кеплер тук
