Лира Литературно-рекламна Агенция
Британската писателка Ан Морган прочете книга от всяка държава в света за една година, съобщи offnews. В дългия й списък от 198 страни присъства и България.
Проектът й е отразен в блога й “A year of reading the world”, в който разказва накратко сюжета на книгата, която е прочела, и я обсъжда с последователите си. Заглавията, на които се спира, са й предложени от приятели, познати и последователи. После тя писателката сама избира една от книгите и я включва в проекта си.
Сред заглавията на български автори, които били предложени на Ан, са „Естествен роман” на Георги Господинов, “Време разделно” на Антон Дончев, “Улица без име” на Капка Касабова, “Захвърлен в природата” на Милен Русков и “Има ли кой да ви обича” на Калин Терзийски.
“Бях се приготвила да започна “Спасеният език” на Елиас Канети, вече го носех в чантата си, когато открих в една отлична инди книжарница в Ню Йорк сити “Естествен роман” на Георги Господинов. Звучеше толкова интригуващо, че трябваше на всяка цена да го купя и да го прочета веднага”, разказва писателката.
“Мислех се за относително космополитен човек, но рафтът ми с книги сочеше друго. Като не броим няколко индийски романа и по една книга от Австралия и Южна Африка, литературната ми колекция се състоеше от британски и американски заглавия. Още по-лошото бе, почти не бях чела преводна литература”, казва Морган за Би Би Си.
В началото на 2012 г. тя помолила читателите за помощ. Те й предложили четива, а някои автори й изпратили неиздадените си английски преводи.
”Това ме дари с уникален шанс, който нямат 62% от британците, говорещи единствено английски”, казва Морган.
Изнамирането на заглавията в английски превод било немалко предизвикателство. Едва 4,5 процента от литературните издания в Обединеното кралство са преводни. Оказало се, че по света има и места, в които рядко се пишат книги. Като на Маршаловите острови, където е по-вероятно да се срещнеш с вожда и да поискаш среща с местен разказвач на истории отколкото да си купиш книга, пише авторката на блога. Сходно било положението в Нигер, където историите се предават от разказвачи-бардове и рядко биват записвани на хартия.
Наистина много малко преводна литература имат Английските библиотеки, почти липсва такава и днес от малките страни от източна Европа.
Ако искаш да станеш читател, в библиотека бланката която трябва да попълниш има посочени имената на държави от Африка и Азия Латинска Америка английскоговорящи и една последна графа – Други, към които спадат изглежда страните, които пишат на кирилица, която е бяло петно в техните библиотеки. Проверила съм го в най – големите им библиотеки, в метрото и по улиците средния англичанин почти не чете преводна литература.
Тази Британска писателка е просто търсач на нещо различно…