Актьорът, режисьор и сценарист Орсън Уелс (1915-1985) приживе се отнасял пренебрежително към не един и двама свои колеги, става ясно от непубликувани досега интервюта, съобщи БГНЕС.
Интервютата са били записвани в продължение на две години от 1983 до 1985 г. от Хенри Джаглъм, приятел на Уелс. Те трябвало да станат основа за автобиографията на режисьора, която обаче остава ненаписана, тъй като Уелс умира на 10 ноември 1985 г.
На 16 юли интервютата излизат на книжния пазар, събрани в книгата „My Lunches With Orson „ („Моите срещи с Орсън“). В изповедта си пред Джаглъм Уелс се подиграва с цяла плеяда свои именити колеги, в това число Чарли Чаплин, Алфред Хичкок, сър Лорънс Оливие, Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър.
Великият Чаплин е наречен „арогантен“, а гордостта на британските театър и кино Оливие – „тъп“. Хичкок пък е критикуван заради филма „Задният прозорец“, който Уелс нарича „един от най-лошите, които съм гледал“. Уелс даже се чуди как е възможно знаменитият майстор на съспенса да се радва на такава популярност.
Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър, които на два пъти се женят и два пъти се развеждат, също са обект на презрението на Уелс. „Веднъж Ричард, с когото имахме уговорка за обяд, ми поиска разрешение да доведе със себе си и Лиз, понеже ужасно много искала да се запознае с мен. Не му позволих“, твърди Уелс.
За някои свои колеги като Джон Уейн и Мерилин Монро Уелс се изказва позитивно. Но дори в тези моменти най-надцененият актьор и режисьор на XX в. не успява да се освободи от грандоманията си: „Мерилин беше нелоша актриса. Веднъж, когато още не беше звезда, я заведох на парти“.
Най-известният филм на Орсън Уелс е „Гражданинът Кейн“ (1941), в който той е режисьор, продуцент, съсценарист и играе главната роля. Лентата е с 14 номинации за „Оскар“, но в крайна сметка печели само една – за оригинален сценарий.