Лира Литературно-рекламна Агенция
За приноса на американския музикант Брус Спрингстийн в процесите, които довеждат до падането на Берлинската стена, е посветена книгата „Rocking the Wall”. Книгата е дело на журналистът от „Ройтерс” Ерик Киршбаум, отбелязва dnevnik.bg. Според автора концертът му през 1988 г., изнесен в столицата на ГДР е вдъхновил милионите му германски почитатели да се борят за свобода.
Киршбаум използва свидетелски разкази, интервюта с мениждъра на Спрингстийн и преводачи, както и документи от организаторите на концерта и я на ЩАЗИ, за да разкаже как Спрингстийн успява да мине зад Желязната завеса и вероятно непреднамерено да мобилизира своите фенове.
„Страхотно е да си в Източен Берлин. Не съм извън или срещу което и да било правителство. Дойдох тук, за да посвиря рокенрол с надеждата някой ден всички бариери да бъдат съборени“, казва музикантът на концерта 16 месеца преди източноберлинците да съборят стената.
Киршбаум, който е кореспондент на „Ройтерс“ в Берлин, твърди, че тази кратка реч, изречена на немски език, е докоснала тънка струна в страна без свобода на словото, в която медиите са под цензура, политическа опозиция не съществува, а онези, които се опитат да избягат, са разстрелвани от пазителите на границата.
„Това беше пирон в ковчега на Източна Германия“, коментира Йорг Бенеке, фен на Спрингстийн, присъствал на концерта през 1988 г., и допълва, че хората никога не са чували нищо подобно от никого вътре в Източна Германия. „Това беше момент, който някои от нас чакаха цял живот да чуят.“
Тълпата изпада в делириум и става дори още по-бурна, когато Спрингстийн подчертава момента, засвирвайки следващата си песен – Chimes of Freedom (от англ. камбаните на свободата – бел.ред.) на Боб Дилън. Напускайки сцената, Спрингстийн и неговият мениджър си казали един на друг, че усещат, че Източна Германия ще се промени драстично.
„Дали Спрингстийн заслужава закъснял кредит за помощта му за края на Студената война зависи в определена степен от това дали вярвате в силата на рокенрола“, пише Киршбаум.
Онова, което той смята за безспорно обаче, е, че концертът му от 1988 г. е бляскав пример за влиянието, което рокенролът може да има върху хората, гладни и готови за промяна.
Авторът не успява да интервюира самия Спрингстийн за книгата си, но мениджърът на 63-годишната звезда Джон Ландау му съдейства и е цитиран много пъти с реплики и шеги, останали зад кулисите.
Историята в книгата прескача между началото на Студената война през 1981 г. и концерта през 1988 г.. и вероятно няма как да бъде даден конкретен отговор на въпроса, който тя повдига за това дали Спрингстийн е изиграл роля в падането на Берлинската стена.
През септември 1989 г. – малко повече от година след концерта му източногерманците излизат на улиците, скандирайки „Ние сме народът“ (от немски Wir sind das Volk – бел.р.), недоволни от правителството и с искане за основни граждански права.
Два месеца по-късно, на 9 ноември 1989 г., те нахлуват през КПП-тата по цялата стена, разрушавайки части от символа на Студената война и танцувайки в екстаз върху нея пред погледите на граничните полицаи.
Историята в книгата прескача между началото на Студената война през 1981 г. и концерта през 1988 г.. ========================================= Много кратка тази Студена война – само 7 години и като удари два акорда Брус и лошите се разбягаха. До 1981г. е била полустудена сигурно.