Лира Литературно-рекламна Агенция
Юрий Андрухович (53) е украински поет, романист, есеист, преводач и музикант, носител на престижните Хердерова награда за литература, Награда за мир „Ерих Мария Ремарк“, Литературна награда на Лайпцигския панаир на книгата за европейско разбирателство, наградата „Антонович“ за изключителен принос към украинската литература. В Украйна го наричат партриарх на националната им литература.
Той беше гост на фестивала „София: Поетики”, който се проведе на 15 и 16 юни. В навечерието на визитата му в България издателство „Парадокс” публикува романа му „Дванайсетте обръча“. Това е втората книга на Андрухович, която излиза на български. Първата е „Московиада. Роман на ужасите” (2009).
На 18 юни писателят се среща с журналисти в столичната книжарница „Хеликон-България”. Предстоят му срещи с читатели в „Хеликон-Пловдив, Център” и „Хеликон-Бургас”.
–––––––––––––-
Представете накратко книгите си.
– Радвам се, че 10 години след като написах „Дванайсетте обръча“ книгата излиза и на български език. 10 години е и времето между публикуването на „Московиада” и „Дванайсетте обръча”. Реално „Московиада” написах през 1992 г. Това съвпадна с престоя ми в Москва и това са последните минути от съществуването на Съветския съюз. Станах свидетел на събитията, които се случиха тогава. Романът описва един ден от живота на главния герой, който все повече се напива.Това е всъщност сбогуване с империята.
Образът в „Дванайсетте обръча” съм взел от любимия ми украински поет Богдан-Игор Антонич. Романът е за един любовен триъгълник, героите са двама – австриец и украинец, влюбени в една жена. Един австрийски фотограф, който се влюбва в украинската си преводачка. Той е поредното превъплъщение на Орфей, но него осъзнава. Това е роман за това как е убит Орфей.
Вие имате и книги с есета. Ще бъдат ли издадени на български?
– В Германия съм известен като автор на есета. Ако получа предложение от издателите от „Парадокс”, към които имам ангажимент, ще се радвам.
Как оценявате съвременна украинска литература?
– Позитивно. Особено ме радват младите писатели и поети. Най-интересно е поколението на 25-годишните. То израства без цензура. Младите автори не очакват финансиране от държавата и затова са свободни. И те донесоха вътрешна свобода и разкрепостеност, както и напрежение в съвременната украинска литература. Но нямаме големи успехи в продажбите. При нас бестселърите са в тиражи между 10 и 15 хиляди копия. При население от 46 милиона не е много.
Кои са причините за това?
– За мен големият проблем е цената. Последната ми книга е един своеобразен лексикон, речник на 111 града. Започвам с швейцарския Аарау и завършвам с Ялта. Всички казват, че е много интересна, но продажбите вървят много бавно. При нас е практика авторите да получават аванс, но след това много трудно получаваме нещо от издателите. Те се извиняват, че бавно се продава, но когато са в светлините на прожекторите, се хвалят, че книгите се продават в огромни тиражи. При нас парадоксалното е, че литературните събития – премиери, фестивали, четения, са посещавани от 600-700 души, а ми се е случвало да давам по три, четири автографа върху едно копие.
Какво Ви е мнението за е-книгите и интернет?
– Постепенно се развива пазарът с е-книгите, все повече хора виждам с електронни четци. Ние живеем в междинна епоха, интернетът помага на авторите да бъдат по-четени, въпреки че Украйна е известна, като страна, в която е широко разпространено пиратството.
Украинските автори присъстват ли на руския пазар?
– В Украйна сме пренаселени с руски книги и в някаква степен сме под натиск. Не е без значение, че 50% от украинците са рускоговорещи. Донякъде можем да говорим за културна инвазия и в широк смисъл за политически натиск. Има украинци, които четат само на руски. Някои издателства издават дадена книга и на руски, и на украински. В Русия обаче украинските автори са слабо представени.
Какво четат и купуват най-вече украинците?
– Не правят изключение от световните тенденции. Предпочитат жанрова литература – чиклит, трилъри.
Познавате ли българската литература?
– Познавам книгите на Георги Господинов, а и него самия.
Книгите на Юрий Андрухович тук
