Лира Литературно-рекламна Агенция
Днес се навършват 90 години от рождението на поета Радой Ралин, роден като Димитър Стоянов в Сливен на 22 април 1923 г. Известният сатирик почина на 21 юли 2004 г. на 81 г.
Ралин е неповторим образ от софийската бохема още от 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, припомня inews. Той е един от ревностните му поддръжници и заедно с Милчо Левиев създава (1965) формацията „Джаз Фокус“. Сатирикът е и един от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953). Бил е редактор във в. „Литературен фронт“, в. „Стършел“, в. „Литературни новини“, в Студията за игрални филми, в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“, в издателство „Български писател“ (1967-68), в Българска кинематография (1976-87), във в. „Литературен фронт“ (1987-90). От 1992 г. заедно с Борис Димовски и сина си Кин Стоянов издава в. „Щастливец“.
Ето какво си спомня за него приятелят му Джони Пенков пред cross.bg:
„Запознахме се някъде в 60-те години, когато Радой започна да прави една сатирична притурка към кинопрегледа „Фокус“. Беше редактор, но не обсебваше нещата, а гледаше колкото може повече хора да участват. Много от известните сега кинорежисьори са започнали във „Фокус“ при него. Някак си се получи една симпатия. Отначало му помагах в звукозаписа, което ми е основната професия. Първия „Фокус“ го направи Рангел Вълчанов и се казваше „Търси се мъж на полето“, защото по онова време на полето работеха само жени, а мъжете бяха в кръчмите. Това беше социалното начало, но от там нататък „Фокус“-ите придобиха и политически характер. За времето си това беше единственото по-свободно слово.
Хората много го харесваха. Тогава преди всеки филм имаше преглед и новините от седмиците фактически се събираха в тези кинопрегледи. Там имаше една-две минути за „Фокус“-а, но и на тях хората се радваха. Аз сега се занимавам със звук и видео, направих един диск с 18 „Фокус“-а и ще се опитам да го издам. Нека хората видят какво е ставало по онова „цензурно“ време. Радой имаше свободен дух и чист детински характер, действаше искрено и му вярваха. Наш колега казваше:“Не можеш да получиш нещо, без да изгубиш друго“. И това е вярно. Получихме демокрация, но загубихме някои други неща от миналото, които имаха стойност. Наистина имаше много овластени хора с ниска култура, но те и сега не липсват. Това се отразява и на културата.
Ето, в телевизията хуморът стана съвсем евтин. Това е световно нещастие и се дължи на техническия прогрес.Консуматорите на изкуство станаха близо 5 милиарда души. Естествено е при този мащаб да отидеш на по-ниско ниво. При комунизма имаше цензура и се филтрираха най-ниските неща.
Ние с Радой имахме среща сполитбюро на БКП и видях какво е положението. Те имаха нужда от него, за да се каже пред света, че има свобода, но ги беше и много страх. Сега в книгата за Радой на сина му и снахата, която излиза за годишнината му, има всички документи, дори и от агентите, които са го следили. Твърде интересно четиво за хората, които искат да опознаят Радой Ралин.“
