Любопитна е, когато представителите на един тип изкуство оценяват своите колеги от друга сфера. Сайтът flavorwire.com ни представя известни писатели и техните музикални вкусове.
Дейвид Фостър Уолас – „R. Е. М.”. В своята книга „Travels With David Foster Wallace” Дейвид Липски пише, че в разговор с Уолаc писателят му е споделил, че харесва много групата „R.E.M”. За Уолас се знае още, че е слушал и хард рок гигантите „AC/DC”.
Томас Пинчън – „Лоушън”. Американският писател се запалил по тази инди рок група от 90-те години, след като слушал втория им албум „Nobody’s Cool” (1996 г.).
Харуки Мураками – „Бийч Бойс”. Старите рокаджии са фаворитите на японския класик. Той харесва също Брайън Уилсън и Брус Спрингстийн.
Маргарет Атууд – „Арогант Уормс”. В интервю за „CBC Music” писателката казва: „Падам си по група, наречена „Арогант Уормс”. Когато трябва да говоря за Канада на някой, който не е канадец, винаги започвам с тяхната песен „Canada’s Really Big”.
Габриел Гарсия Маркес – „Бийтълс”. Маркес казва веднъж: „Имам повече албуми от книги… Единственото, което е по-добро от музика, е да говориш за музика. Докато писах „Сто години самота” слушах албуми на „Бийтълс”, за да се стимулирам”.
Стивън Кинг – „Ел Си Ди Саундсистем”. Кинг е голям фен на музиката, дори самият той е музикант. Харесва най-вече рок и кънтри. Освен посочената банда, Кинг слуша и Боб Дилън.
Дж. К. Роулинг – „Дъ Смитс”. „Дъ Смитс е единствената група, чието разпадане ми се отрази емоционално. Беше много тъжно, наистина”, споделя Роулинг. Британската група е активна само между 1982 и 1987 г.
Дейв Егърс – всякакви инди рок групи. Егърс си пада и по електронна музика.
Дорис Лесинг – Филип Глас. Лесинг е почитателка на авангардния композитор. Той пък е базирал две свои опери на нейни творби.
Владимир Набоков – нищо. „Музиката, съжалявам да го кажа, ми влияе повече или по-малко като дразнещи звуци”, казва авторът на „Лолита”. Без коментар.