Огнян СТАМБОЛИЕВ
Българското литературознание е все още в дълг пред редица наши големи автори. Особено към тези от периода между двете войни, част от които по идеологически и конюнктурни причини бяха доскоро пренебрегвани и недооценени. Следя литературата и книгоиздаването в северната ни съседка и бих казал, че тамЭписателите от това време винаги са били в полезрението на румънската критика и литературознание – нещо повече: били са изучавани в гимназиите и университетите, докато у нас положението е малко по-различно. Затова днес всяка книга за някой тези автори предизвиква голям интерес. А когато е написана така задълбочено и сериозно, като въпросната, може, без съмнение, да се оцени и като приносен труд. Младата Мира Душкова, доктор на филологическите науки от Русенския университет, ми беше известна като оригинална поетеса и автор на някои критики в печата. Книгата й „ Semper Idem/ Винаги същият/: Константин Константинов. Поетика на късните разкази” ме респектира. За този първокласен български белетрист / без съмнение, забележителен майстор на психологическия разказ и блестящ стилист/ и мемоарист, известен предимно с „градските” си разкази и споменната книга „Път през годините”, мисля, културната ни публика знае сравнително малко. След 1944 година е обявен за „буржоазен автор” / недоразбран и несправедливо критикуван от марксисткия печат заради романа си „Кръв”/ 1933/ за атентата през 1925/ и реабилитиран макар и частично след 1956.
През тези години превежда вдъхновено редица значими творби от класиката / „Мадам Бовари”, „Война и мир”, „Капитанската дъщеря”/, но като автор е под забрана. През 80-те широката публика го преоткри след новите издания на разказите и някои от есетата и пътеписите му и особено след филма „Хотел Централ”/1982/ с Ирен Кривошиева, създаден по разказите му „ Ден по ден” и „През стената”. А след преврата от 1989 г. излязоха и неговите много интересни и ценни „Неиздадени спомени” / 2011/.
В центъра на изследването са сборниците с разкази „Трета класа”/ 1936/, „Ден по ден”/ 1938/ и „ Седем часът заранта”/ 1949/, разгледани от авторката като единна художествена система. Д-р Мира Душкова представя пълно и цялостно поетиката на Константин-Константиновия разказ в едно перфектно структурирано и композирано изложение. Дори само изброяването на най-важните части от монографията като: „Литературният дебют на К. Константинов”, „К. Константинов и българският канон / 1945-1947/, „Хроника на непримиримостта”, както и частите от затворения / иманентен / прочит: „Пространство и време”, „Динамика на образите”, „Типология на имената”, говори за сериозността и значимостта на този литературоведски труд. Приложеният от авторката първи подробен животопис на писателя е ценно допълнение към книгата, както и твърде интересният раздел за рецепцията на творчеството му преди, след войната и в наши дни. На този значителен и позабравен български автор, който заслужава да бъде четен и издаван.