Начало / Читатели / „Следобеди, които… ” от Александър Христов ( ревю)

„Следобеди, които… ” от Александър Христов ( ревю)

Райна МАРКОВА

Следобедите винаги завършват с мрак – така в резюме може да бъде описан дебютът на Александър Христов, един интересен млад автор, който съумява да се потопи във водите на фантастичното, без при това да губи от фокус реалното и локалното. Получилите се в резултат на това негово умение истории, наподобяват следобеден сън – леко накъсани и параноични, понякога смешни, но по-често страшни, те до една са белязани от интересното време в които живеем. Призракът на Елин Пелин, преследван от Фондация „Нов Канон”; експрес на БДЖ, превърнат в подвижна лудница, в която трябва да бъдат затворени всички литератори на страната; странно учреждение в което има отдел със съмнителното наименование „Животоподпомагане” – това са само част от чудесата, които ще срещнете по страниците на тази проза. В нея има и съвсем откровена жестокост: рекламен агент може да ви върже за стол в хола ви и да ви налее в гърлото белина, за да ви „раздели с мръсотията, затлачила живота ви”. , но не очаквайте милост или сантиментална утеха тъкмо от този, взел на мушка реалността автор. И все пак, злодействата и подлите заговори срещу себеподобните в този сборник се редуват с истории, в които след лутане, хитруване, доверяване, търсене героите намират пролука в безизходицата към неочакваните пространства на красотата и близостта.

Без да са нравоучителни или да съдържат претенция за екзистенциалност, тези разкази задават вечния въпрос: къде е границата на човешкото и колко струва то във времена, когато сме принудени да го забравим? Финалната новела „Африка” съдържа и крайната поука в тази книга: от порива към свобода до жестокостта крачката понякога е съвсем малка.

„Следобеди, които… ”  са 136 страници истински добра, автентична проза, все по-голяма рядкост в съмнителното изобилие от нови имена напоследък.

„Следобеди, които… ”   тук

Прочетете още

467464000_947965664044891_4841959195692870218_n

Позабравен български благодетел си припомняме

Излиза нова книга за него Димитър Кудоглу живее през последните десетилетия на 19. век и …