Лира Литературно-рекламна Агенция
Джилиан Флин е американска писателка и бивш телезионен критик. Има три публикувани романа – „Sharp Objects”, „Dark Places” и „Не казвай сбогом”. От излизането си през юни 2012 г. до момента, „Не казвай сбогом” заема челните позиции в бестселър класациите. Трилърът излезе скоро и на български език. Творбата предстои да бъде и филмирана в „Холивуд”. Флин говори пред „USA Today”.
––––––––––––
На кой етап от вашата писателска кариера решихте да се отдадете изцяло на нея и да напуснете работата си като телевизионен критик?
– Имах късмет, защото в „Entertainment Weekly” ме уволниха. Най-късметлийското уволнение в Америка. Работих 10 години там и обичах работата си, но се радвам че така се случи. Имах една публикувана книга – „Sharp Objects”, а втората – „Dark Places” – предстоеше да излезе през 2009 г.
Вашите книги имат елементи на крими и мистерия. Това ли е жанрът, който четете?
– Винаги съм била фен на мистериите. Първата книга за възрастни, която прочетох, беше на Агата Кристи. Майка ми ме заведе в библиотеката и ми помогна да я избера. Бях пети клас и много се гордях с избора си.
Кои криминални писатели харесвате?
– Лора Липман, Карин Слотър, Денис Лихейн, Джордж Пелеканос, Харлан Кобан. Обичайните заподозрени. Тези хора имат нещо много надеждно в себе си. Когато седнеш с тяхна книга се чувстваш в добри ръце. Чувстваш спокойствие, знаеш, че ще се насладиш на преживяването.
Тези писатели ли те вдъхновяват?
– Всички ме вдъхновяват. Аз чета много различни неща. Опитвам се да не залитам прекалено много към мистериите. Има толкова добри книги, за да се задълбочаваш само в един жанр. Харесват ми още Джойс Карол Оутс, Маргарет Атууд, Артър Филипс. Скоро завърших „The Dog Stars” от Питър Хелър и смятам, че беше фантастична. „Where’d You Go, Bernadette” от Мария Семпъл също.
С „Не казвай сбогом” ли направи своя пробив?
– Точно така. „Sharp Objects” се представи прилично. Харесва ми факта, че сега читателите изведнъж се връщат към нея. Сякаш хората са открили нова любима група и се връщат да слушат по-старите й албуми. „Dark Places” се представи малко по-добре. Очаквах „Не казвай сбогом” да направи още една малка крачка напред, но се случи много повече от това, много повече, отколкото очаквах.
Защо книгата получи такъв отзвук?
– Особена книга е, не мисля, че качеството на писане е причината. По-скоро е заради различните гледни точки, представени на читателя. Разказвачът е в един момент мъж, после жена. Кара те да се поставиш първо на мястото единия главен герой, после на другия. Хората могат да се отъждествят с много неща – да изгубиш работата си, да бъдеш на определено място. Има и различни позиции, с които всеки може да се съгласи или съответно – да не е съгласен.
Мъжете интересуват ли се от книгата?
– Да, разбрах, че доста мъже са я чели. Вярно е, че повечето пъти е защото „приятелката ми ми каза да я прочета” или „жена ми ме игнорираше на почивката заради нея, затова реших и аз да зачета, за да видя за какво става въпрос”. Може би мъжете се колебаят, защото има думата „момиче в заглавието” (оригиналното заглавие е „Gone Girl” – бел. ред.). Разбрах обаче и за случаи, в които мъже са харесали „Dark Places” и затова са решили да прочетат и тази книга.
По-заинтересована сте от връзката между героите в книгите ви ли сте или от самия сюжет?
– На подсъзнателно ниво, връзките са това, което повече ме интересува. Използвам сюжета, за да не задълбавам в тях прекалено много. В първата си книга изследвах връзките между жените. Втората беше повече социално-икономическа. В „Не казвай сбогом” се занимавам с реакциите на хората срещу мизерията и самотата. Този път исках да използвам успоредно два различни персонажа, които да минават през живота по различен начин.
Била сте критик, как бихте критикували собствената си работа?
– Най-трудното в предишната ми работа не беше да пиша за предаванията, които са очевидно страхотни или за тези, които са очевидно ужасни. Тези по средата са особени, едновременно виждаш, че има нещо специално, но то остава неизказано. Когато чувствам, че не пиша добре, се връщам към тези моменти и се опитвам да довърша и поправя нещата, които не са достатъчно изпипани.
Какво гледате по телевизията?
Обсебена съм от „Homeland”, „Престъпна империя” и „30 Rock”.
Започнахте ли нов роман?
Не. Последната година беше луда, много ангажименти, особено около сценария за филма по „Не казвай сбогом”. Това е последното нещо, което писах. Но нов роман е следващ в списъка. Ще бъде книга, характерна за мен. Нямам още конкретна идея, но със сигурност ще бъде нещо мрачно и психологическо.
Фото: gillian-flynn.com
„Не казвай сбогом” тук
