Владислав ХРИСТОВ
Без съмнение мога да нарека излизането на българо-унгарската хайку антология “Различна тишина” едно от значимите литературни събития на 2012 г. Имам най-малко два аргумента за това. Първият е, че този сборник представя българските образци на тази кратка литературна форма по достоен и изтънчен начин на унгарските читатели. Прочитайки сборника те могат да се запознаят с едни от най-добрите хайку, писани от български автори и да проследят как се е променял и развивал жанра през годините. Така сравнително малки литератури, каквито са българската и унгарската правят обмен и се опознават. Сигурен съм, че българското хайку ще има много повече почитатели и ценители в Унгария след излизането на този сборник. Несъмнено ще възникнат и нови хайку приятелства, а какво по-хубаво от това те да се случат, благодарение на двуезична книга.
Вторият мой аргумент за значимостта на „Различна тишина“ е свързан с българските читатели. Антологията е един много добре подреден архив и исторически преглед на българското хайку от средата на миналия век досега. Книгата съдържа 159 хайку творби от 55 автори, родени между 1932 г. и 1993 г. – отрязък от време, обхващащ няколко поколения творци.
Хронологичното представяне на авторите би било много полезно за по-задълбочените изследователи на кратките форми и хайку в българската литература. Чрез това представяне читателя може да придобие пълна представа за движението и видоизменянето на българското хайку с течение на времето. В този смисъл бих определил антологията като летопис на съвременното българско хайку. Освен за изследователите и познавачите на жанра “Различна тишина” ще бъде много интересна на всички, които тепърва ще се запознават с хайку.
Подборът на авторите в книгата не е рестриктивен, включени са и инцидентно пишещи хайку автори и такива, имащи популярност в световните хайку среди. Присъствието на имена, като това на Иван Методиев, създател на един цял светоглед в българската литература, свързан с кратките поетични форми и дзен-философията, прави книгата още по-ценна. Качеството на текстовете, избрани от съставителя на антологията Петър Чухов, е на много високо ниво и най-хубавото в случая е, че текстовете са избирани със сърце, като са представени предимно текстове с ясно уловен хайку момент, нещо лично за мен много по-важно от това да е спазена една или друга форма при написването на хайку.
В „Различна тишина“ текстовете са многообразни – от класически хайку с форма 5-7-5 срички, през освободени от това изискване хайку, до тристишия не толкова близки до хайку, и въпреки това в почти всяко едно от тях има така ценното улавяне. В случай, че някой не може да се ориентира кога едно хайку се е случило или не, бих му препоръчал да отгърне тази антология, защото в нея е пълно със случили се хайку.
Въпреки многоликостта на текстовете, бих нарекъл антологията “Различна тишина” класически сборник с хайку, в който липсват експериментални хайку, заиграващи се с пространственото разположение на текста, едноредни текстове, а така също и самоцелни текстове, целящи единствено произвеждането на ефект у читателя. Освен на съставителя Петър Чухов, който безспорно е свършил огромна работа, за да може сборника да изглежда в този си вид, бих отдал и значимото на преводача и издателя Дьорд Сонди. Унгарското издателство “Напкут” се е справило чудесно в полиграфическо отношение, а илюстрациите на Сирма Сиромахова и Юдит Винце допълват по един ненатраплив начин текстовете в книгата.
2012 г. беше силна за българското хайку – освен антолагията “Различна тишина” за първи път на български бяха преведени хайку уроците на Джейн Райкхълд “Основи на хайку”, бял свят видя и българо-френският сборник “Градът”. Десет българи влязоха в класацията на Европейският топ 100 за креативни хайку автори.
Българското хайку в последните години е в подем, все повече родни хайджини присъстват в международните хайку издания и биват отличавани в престижни конкурси. Признанието за нашето хайку съвсем не е инцидентен факт, а трайна тенденция. Малко по малко страната ни заема достойното си място в световната мозайка на този жанр, а антологии като “Различна тишина” несъмнено допринасят за случването на това.
Книги от Владислав Христов тук