Съвети на Хауърд Лъвкрафт към желаещите да станат писатели

14.01.2013 Автори

Хауърд Филипс Лъвкрафт (1890-1937) е признат майстор на ужасите и научната фантастика. Той е смятан за най-добрия американски писател на мистерии след Едгар Алън По. Наскоро на българския книжен пазар излезе книгата му „Некрономикон“. През далечната 1920 г. Лъвкрафт пише гид за аматьори писатели и журналисти за асоциацията „United Amateur Press Association”. Ето какво съветва той желаещите да станат писатели в част от произведението му, представено от brainpickings.org.

„Никой желаещ да стане автор не трябва да се ограничава с технически правила. Всички опити за литературно развитие трябва да се събират в четене и използване на здрав разум… Много често използването на добри писатели като примери е много по-ефективно от всяко едно правило. Една страница от Ървинг ще ви научи повече от всеки наръчник. Един разказ от По ще впечатли и съживи ума ви много повече от десетки сухи глави от дебел учебник.

Популярните списания използват безхаберен и плачевен стил, от който после е трудно да се отучиш. Ако, все пак, такива неща трябва да се четат, то това трябва да става колкото се може по-повърхностно, само преглед… Едно от супер важните неща е обогатяването на речника. Средностатистическият учащ разполага с ограничен набор от думи, от които да избира и скоро разбира, че не може да избегне монотонността. Желаещият да се научи да пише трябва да забелязва изказа на добрите автори и да внимава за това какви синоними, например, използват те, за да ги вземе за пример в бъдеще. Никога не трябва да се изпуска възможността да се научи нова дума, когато се сблъскваме с такава.
Що се отнася до използването на епитети, младият автор трябва да обърне внимание на един феномен, наречен Природа, както и асоциациите, които той предизвиква в човешкия ум.
Когато се пише художествена проза, правдоподобността е крайно необходима. Историята трябва да има постоянство и да не се отклонява от логичния ред на нещата. В реалния живот странни неща също се случват, но те имат някакъв ред. Трябва да се има предвид, че прозата е идеализиране на реална ситуация… Краят на историята трябва да е по-силен от началото. Все пак той съдържа развръзката и кулминацията, които трябва да направят най-силно впечатление на читателя”.

Книги от Хауърд Лъвкрафт тук