„Моята борба“ на Адолф Хитлер трябва да се прочете от всички германски ученици. Дори и само за да се запитат как техните баби и дядовци са могли да се подлъжат от подобeн идиот, пише Алън Позенер за „Дойче веле”.
„Митовете около „Моята борба“ се подхранват главно от онези, които не са я чели – а те са в абсолютно мнозинство. Ако трябва да обобщим: тази книга няма силата да подстрекава когото и да било към каквото и да било”, твърди авторът и дава пример как Хитлер обосновава расовата си теория: „Има истини, които са толкова очевидни, че не се забелязват от обикновения свят или най-малкото не се разпознават. (…) Всяко животно се съвкупява със себеподобни – синигер със синигери, чинка с чинки, щъркел с щъркели, полска мишка с полски мишки, домашна мишка с домашни мишки, вълк с вълчици и т.н.“
От това заключение Хитлер, незнайно как, стига до извода, че в природата съществува общовалиден закон за запазване на расовата чистота, разкрива Позенер. Според него Хитлер дори не е в състояние да разграничи елементарни биологични понятия като вид и раса, и въпреки това характеризира собствената си налудничава расова теория като „смело реалистично учение, базиращо се на най-точни научни изводи“. Затова Позенер е убеден, че книгата му е безобидна.
„Моята борба”, представяща есенцията на идеологията на фашисткия диктатор, е забранена в Германия и в други държави.
Книги за Хитлер тук