„Изборът“ на Любо Николов спечели наградата „Дончо Цончев”

19.10.2012 България

Любо Николов е победителят в тазгодишния национален конкурс за къс разказ „Дивото“ за наградата „Дончо Цончев“. Той спечели с творбата си „Изборът“, съобщи 24chasa.bg. Отличието му бе връчено от Иван Петков, председател на Съюза на ловците и риболовците. Поощрителната награда отиде при Васил Аврамов за разказа му „Еленовото кладенче“.

Журито беше в състав: Петко Братинов – председател , Владимир Арденски, Кольо Георгиев и Мир Богоев.

Любо Николов е страстен ловец и писател. Автор е на няколко книги на ловна тематика. През 2005 г. беше публикувана книгата му „Вечните ловни полета”.

Ето какво написа тогава за нея Дончо Цончев (1933-2010):

„Като чуя думичката „лов“ – и трепвам. Така е, откакто се помня. А при фразата „ловна тематика“ инстиктивно наострям уши – така е вече няколко десетилетия. Много пъти съм си давал сметка, че ако извадя от книгите си онези разкази, които са посветени на лова, природата и дивите животни, от писателя в мен ще остане бледо копие.

През тези десетилетия, за които става дума, най-голямата ми гордост е била от факта, че много широк кръг читатели, познавачи, критика и дори враговете ми са ме нареждали в класическия списък: Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев, Ивайло Петров и Йордан Радичков. Честно казано, не съм и мечтал за повече.
Но ето, че времето си тече, то помита всичко живо. Един по един изпратихме Емилиян Станев, Йордан Радичков, Анастас Стоянов и напоследък Ивайло Петров – последният от моята ловна дружинка, създадена през 1968 година.
– Осатана сам, бай Доне – въздъхна един от нашите стари авери, докато бяхме на гробищата.
Да, така е. Имената на изброените велики мъже стоят на приклада на пушката ми – някога си подарявахме пушки по случай петдесетгодишнината на всеки от нас и по прикладите се изписваха имената на другите.
Да казвам ли колко е тъжно, когато останеш сам? И как се оглеждам към тези след мен? Искам да открия следващия. Разбира се, че светът не свършва с никого от нас и няма начин да не дойдат други, които ще продължат делото, каквото и да е то. Нека да са по-добри от нас – сърдечно ги благославям. Защото така трябва да върви светът.
Едно от момчетата, които ми държат вниманието отдавна, е Любо Николов. С удоволствие следя репортажите и интервютата му в периодичния печат – откакто е започнал „да оре в нашата нива“. С истинска радост посрещнах книгата му „Етюди с въдица и пушка“. Ето го! – казах си, като я изчетох на един дъх.
И не се излъгах – сега в ръцете ми е ръкописът му „Вечните ловни полета“. Още по-добре написани страници. Още по-шарени личности и случки. Пак на един дъх – и когато го довърших, както бях сам в стаята, казах на глас:
– Браво, Любо!
А сега се повтарям и писмено за верните читатели на ловни истории, които знаят, че никога не бих ги подвел.“