Лира Литературно-рекламна Агенция
Децата израстват с приказки. Сюжетите на някои от тях обаче са подходящи и за по-възрастни. Доказва го фактът, че все повече класики от този жанр биват адаптирани за големия екран. Само тази година излязоха два филма по „Снежанка и седемте джуджета”. Сайтът huffingtonpost.com представя някои приказки, за които аудиторията спокойно може да бъде определена като „над 20 години”. Ето и идеите:
„Малката русалка” от Х.К. Андерсен. Приказка за жена, която колкото и да се опитва, не може да избяга от миналото си. Тема, която съвсем не е за деца.
„Румпелщилцхен” от братя Грим. Един ден Румпелщилцхен се почувствал странно. Решил вече да не краде деца, а да ги отглежда. Замислил се: „Ако някой ден имам дете, може би ще се почувствам цял”. Друг глас в главата му обаче се обадил: „Вече си цял, Румпелщилцхен. Нищо не ти трябва”. Разсъжденията му дават храна за размисъл.
„Аладин”. Аладин задявал Жасмин и тя го отрязала. След няколко месеца той решил да си я върне, като покаже истинската си същност. Да демонстрира, че вече е смел, зрял и не се страхува от емоциите. Дори би могъл да бъде баща на децата й.
„Палечка” от Х.К. Андерсен. Палечка не искала да се държи като възрастна, но в крайна сметка се оправила добре в живота, като се оженила за принц. В днешни дни също има такива ВИП персони. Те от нищото получават собствени риалити шоута например.
„Красавицата и Звяра”. Преразказ в съвременен вариант – Красавицата искала да запознае Звяра с приятелките си, но се притеснявала, защото всички те имали красиви гаджета, работещи във финансовата сфера. Тя обаче обичала Звяра заради истинската му същност и решила да си смени приятелките.
„Костенурка и заек” от Езоп. Поуката от тази басня е, че не всичко е съпоставимо. Някои неща просто са прекалено различни.
„Снежанка и седемте джуджета” от братя Грим. Още една детска приказка, която всъщност е за сложните любовни отношения между младите хора. А има и достатъчно сцени с насилие, така че е повече от подходяща за аудитория над 20 години.
„Грозното патенце” от Х.К. Андерсен. Грозното патенце било аутсайдер и нямало приятели. След време обаче започнало да ходи на терапия и осъзнало неща за детството си, за които не предполагало. След това започнало да посещава и клас по йога и всичко се оправило.
