Защо жените харесват „50 нюанса сиво”

Еротичният роман на Е Л Джеймс „50 нюанса сиво” се превърна в най-бързо продаващата се книга за всички времена. И то само в рамките на година.  Трилогията е вече на българския книжен пазар. Читатели на „50 нюанса сиво” обаче са най-вече жени. Защо е така разсъждава журналистката и колумнистка Зоуи Уилямс в текст, публикуван в британският „Гардиън”.

„Безсмислено е да се отрича, че в известен смисъл „50 нюанса сиво” е феномен. За една година книгата се превърна в най-бързо продаващото се произведение за всички времена, изпреварвайки поредицата Хари Потър. Историята проследява връзката на младата Анастейжа Стийл и странният милиардер Крисчън Грей, който харесва секса. Но само, ако той включва садомазо елементи.

Джеймс пише така, сякаш й предстои среща, която ще бъде последвана от секс. Изказът й определено не се отличава с кой знае какво. Въпреки това, има нещо, което те кара да се пристрастиш към книгата, когато я четеш. Колкото повече четеш, толкова повече това чувство се усилва. Върху мен, признавам си, ефектът е същият. По същия начин, както Стийл е привлечена от Грей. Тя си мисли, че иска нормално гадже (дали е така обаче), но не може да устои на ексцентричния богаташ.

Романтичният жанр винаги е бил любим на жените, факт. В него еротиката винаги се е прокрадвала. Тя обаче е била оставяна главно на въображението. Нещо, което е доста развито сред дамската аудитория. Тази книга обаче изрича това, което много дами са си мислели, но не са имали смелостта да изрекат, да не говорим да пристъпят към действие.

А когато хората прочетат нещо, те са по-отворени да го дискутират. Прието е да се разгръщат страниците на „Файненшъл Таймс” всеки ден, да се гледа конкурса „Евровизия” по телевизията, както и да се четат книгите на Филип Рот. Но революцията винаги е била примамлива. Читателите винаги са нападали творбите, които са отричани по някакъв начин, било то от критици заради дискутираните теми и т.н.

Освен това, за секс се пише трудно. Много е трудно да се вкара такъв елемент в обикновена история. Смяната на предавката е коварно нещо. Не случайно съществува литературна награда за „Най-лоша секс сцена”. Секс сцените са рядкост, не практика, по-скоро инцидент. И се броят на пръсти тези, които успяват да се усъвършенстват в тяхното писане. В трилогията на Джеймс, секс сцените не са инцидент. Те са основата на сюжета.

Френската писателка Катрин Миле твърди: „Ако искаш да напишеш функционална, успешна книга за секс, трябва да си категоричен, точен в изказа си. Особено ако творбата ти е амбициозна. Метафорите вече не работят. Не и в ХХІ век”. Не съм сигурна, че творбата на Джеймс е особено амбициозна, но тя определено не е метафорична. И това носи успех. Нека не забравяме, че Маркиз дьо Сад е бил директен, с което е останал в историята.

„50 нюанса сиво” е нетипична, смела книга, което й носи успех. Не е шедьовър, но особеността й привлича. Втората част рязко слиза надолу. Авторката започва да се опитва да се впише в масовите представи за романтична и еротична литература, което не й прави услуга. Освен това преувеличаването идва в повече. Не трябва да се забравя, че Крисчън Грей е просто един нелюбезен, груб човек, който има проблеми и нито една героиня от художествената проза не би го обикнала. Освен това е маниак на тема контрол. Що се отнася до третата част… защо да я коментирам, вие така или иначе ще я прочетете. Ако не сте я прочели вече.”

„50 нюанса сиво” тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от