Лира Литературно-рекламна Агенция
Около филма Отело се събраха много таланти. Немалко от тях се бяха формирали в сътрудничество с мен през годините, като бяха наблюдавали и попивали работата, вършена с Лила де Нобили, Пиеро Този и Ренцо Монджардино. Сега задачата им беше да ми помогнат да възстановя славата на венецианското изкуство в местата, избрани за снимките: голите зали на замъка Барлета, венецианското пристанище в Хераклион на остров Крит и накрая Чинечита за декорите. Исках обстановката във филма да не е само фон на действието, а да допринася за разкриване на характерите на героите. Напълних кабинета на Отело с ренесансови уреди, астролабии и огромни далекогледни тръби, с които големите мореплаватели през онова време със сигурност са разполагали, свидетелство за неговия ум и култура. Отело не е първобитен дивак, а израз на голямата култура на християнския Запад, която го е научила на всичко, освен на изкуството да може да се защити от Злото.
В началото на ноември, след като свършихме със снимките във величествения замък Барлета, се преместихме на остров Крит, където беше възстановена основната част от пристанището и където щяхме да заснемем най-зрелищните сцени, като се започне от пристигането на кораба на Отело след победата над Сарацините. За да изглежда истинска бурята от музика, която разтърсва цялата сцена, наводнихме всичко с тонове вода, изстреляна от цистерните на пожарникарите от остров Крит. Беше трудно за всички да работим в тези условия, мокри до кости, но видях веднага, още от първите снимки, че резултатът е наистина изключителен. И че надминава това, което въобще съм мислил, че мога да направя.
На едно огромно пространство на пристанището, цялото от камък и превърнато в истинска корабостроителница от онова време, заснехме трудната и сърцераздирателна сцена, в която Отело обвинява Дездемона в изневяра. По този повод можахме да оценим напълно силата на интерпретацията на Ричарели. Бях си дал сметка за това докато снимахме, но останах още по-изненадан когато видях резултата на екрана. В началото Катя срещна немалко трудности да играе, следвайки записа, сред неописуемите глъч и бъркотия, с които е придружено правенето на филм: подобна обстановка със сигурност не помага за концентрацията. Но като голяма професионалистка тя беше разучила всичко, което ставаше около нея, и най-вече гледаше как работи Пласидо, толкова „на ти“ с киното. Веднага, с порива на лъвица, тя започна да се състезава с него. Резултатът беше изключителен. Чух Хустино да шепне на Пласидо: „Няма да можем вече да спим спокойно!“ Мислеха, че Дездемона ще е тежест за тях, а трябваше да приемат, че Отело и Яго няма да са единствените звезди в този филм.
Бях много удовлетворен от работата, която вършехме с моите певци-актьори, но започна да ме притеснява нещо съвсем неочаквано. След водата по време на урагана, в която киснахме докато снимахме сцената с бурята, половината от екипа се разболя от някаква рядка белодробна инфекция (беше края на ноември и след водата започна голям студ). Този проклет вирус си проправи бавно път сред нас. За момента аз все още не бях поразен от него: сигурно се държах основно заради адреналина, който течеше и в най-скритите ми мускули. Но когато наближи краят на снимките на остров Крит, започнах да се чувствам все по-уморен, докато неочаквано рухнах: оказа се пневмония. Веднага щом приключихме с продукцията в Хераклион, ме изпратиха със самолет в Рим.
Преди да излезе по кината, Отело бе прожектиран на Фестивала в Кан през май 1986 г. където бе приет с подобаващата му се чест и определен като върховен пример за кино. Всички изглеждаха убедени, че ще спечели „Златната палма”, макар че аз бях доста скептично настроен. При обстановката, която цари в Кан, не ми изглеждаше вероятно да наградят филм, направен по опера, още повече от Дзефирели, известен, че не е политически ляв. Вечерта преди връчването на наградите Фестивалът получи копие на Мисията – току-що завършен, и го прожектира на следващата сутрин. Този филм не беше обявен за участие в конкурса, но беше единственият в състояние да съперничи с Отело и въпреки очевадната нередовност на представянето му, той получи наградата.
„Франко Дзефирели. Автобиография“ тук
