Лира Литературно-рекламна Агенция
Мари Джоунс е съавтор на „Феноменът дежа вю”, която излезе на българския книжен пазар с печата на издателство„Кръгозор”, в края на април.
Започва богатата си писателска кариера още като тийнейджър, пишейки рецензии на филми и видеопрограми за различни национални списания, както и разкази. Печелила е награди за научна фантастика. Днес се радва на широка популярност със стотици цитирания. Заедно с Лари Флаксман са автори и на книгите „11:11 The Time Prompt Phenomenon“ и „The Resonance Key“. Те са основатели на ParaExplorers.com и са участвали в редица радиопредавания. Джоунс е автор и на бестселъра „2013. Краят на дните или новото начало?“.
…………………………………………………….
Защо решихте да напишете книга за дежа вю – този феномен на съзнанието? Има ли достатъчно информация за дежа вю?
– Дежа вю е доста обсъждан феномен – и сред учените, и сред обикновените хора. В университетите из цял свят се правят много научни изследвания, свързани с тази загадка. От десетилетия дежа вю е обект на сериозни научни проучвания, а в общността на психолозите е тема, за която се говори от ХІХ век насам. И учените, и медицинската общност го приемат за реално съществуващ феномен. Решихме да напишем книга за дежа вю, защото винаги сме смятали, че човешкият мозък е крайната граница на всички открития. Според нас именно дежа вю е чудесна начална точка, от която да се предприеме едно по-велико пътешествие в дълбините на разума, мозъка и съзнанието. Колкото повече навлизахме в проучванията, толкова повече неща откривахме, които изискваха още задълбочени изследвания – в областта на възприятията, вярванията и възможностите за създаване на нова реалност, едновременно индивидуална и колективна.
На практика почти всеки е имал усещане, че вече е бил на място, където се озовава за пръв път, или че преживява нещо, което му се е случвало и преди по абсолютно същия начин. Пишете за тези неща с много страст – може би защото се е случвало с вас или пък с някой ваш близък?
– Непрекъснато имам усещане за дежа вю, и то от много години. Винаги ми се е струвало, че това преживяване е много по-дълбоко, отколкото го представят обикновените тълкувания, според които то е нещо като засечка на паметта или някакво мозъчно отклонение. Мнозина от учените признават, че макар дежа вю да е проучвано от доста време и е изкуствено предизвиквано в участници в научни експерименти, и дори да знаем кои части на мозъка участват в този феномен, ние все още нямаме ясна идея какво представлява той и защо ни се случва. Едно е да опашеш някого с жици и електроди и да стимулираш темпоралния му лоб или района на хипоталамуса и да предизвикаш в него появата на дежа вю… И съвсем различно е да се опиташ да разбереш как това се случва във всекидневието и защо хора, които го изживяват по-често от другите, имат и други особени преживявания – като предчувствия или спомени за предишни животи. Моите дежа вю изживявания винаги включват разговори. Когато ми се случва подобно нещо, мога буквално да предусетя следващата дума, която ще излезе от устата на човека срещу мен. Много хора с тази нагласа имат дежа вю за събития, които впоследствие са се случвали наистина. Някои хора разказват, че са сънували нещо, което се е случвало седмици по-късно, и по време на това действително събитие са изживявали класическо дежа вю, но са успявали да избегнат опасността заради по-ранния предупредителен сън. Най-голямата ми страст е изследването на човешкия ум. Ние все още не осъзнаваме напълно колко изумителни и неограничени са възможностите на разума ни. Все още знаем много малко за мозъка и още по-малко – за съзнанието си.
Спомняте ли си първото си дежа вю?
– Не точно. Но помня, че беше много отдавна. Сред специалистите е прието да се смята, че децата под девет години не преживяват дежа вю. Но според мен това е много спорно и тепърва ще се проучва дали причината е защото мозъкът на децата до тази възраст е предимно в състояние на алфа-вълни, или просто те все още не могат да обясняват достатъчно ясно с думи какво им се случва, когато преживяват дежа вю.
Изглежда, че пишете с лекота по подобни теми. Какво образование имате, как сте се подготвяли за сложните теми, които обсъждате в книгите си и по-специално в тази за феномена дежа вю?
– Пиша от най-ранно детство, освен това съм хищен читател, обичам да правя проучвания за всичко, свързано с науката и човешкото поведение, както и за свръхестествените и аномални феномени. Нямам академично образование или научни степени и затова читателите ми казват, че книгите ми са разбираеми за тях. Представям сериозни факти по лесен начин, който обаче не е повърхностен. Просто обичам това, за което пиша, и задачата ми е да представя всички страни на историята, както и своята собствена гледна точка.
Някои хора твърдят, че дежа вю не е истинско явление, че ние всъщност сме били на тези места или сме виждали, чувствали и помирисвали нещата, но в предишните си животи.
Какво мислите за прераждането и тази гледна точка?
– Мисля, че хората имат погрешно мнение за дежа вю. Това е нещо напълно реално. Доказана аномалия. Ние просто не разбираме какво означава. Може наистина да е бегъл поглед към наш предишен живот или пък към бъдещ, или – както предполагат повечето от хората, склонни да се доверят на паранормалната логика – поглед към другото ни аз от някоя паралелна вселена, където правим абсолютно същото нещо по абсолютно същото време. Дежа вю е просто спомен за преживяване на настоящия момент. Звучи невъзможно, нали? Как може да имаме спомен за нещо, което се случва сега? Но е така. Възможно е към него да се „долепят” и други преживявания – като чувството, че сме живели на дадено място и преди, или виждането на предстоящо събитие. Но само по себе си дежа вю е съвсем простичко явление. Спомняме си нещо, което се случва сега.
Смятате ли, че е възможно наистина да сме свързани с паралелна вселена или друго измерение?
– Това е любимото ми обяснение, защото не само ми се струва смислено, но и когато преживяваш дежа вю, най-често го усещаш именно по този начин. Сякаш си разкъсан между два свята. Имаш двойствено мисловно преживяване, в което осъзнаваш себе си като съществуващ на две различни места. Доста стряскащо. И отново ще спомена, че ние знаем кои части на мозъка участват при изживяването на дежа вю, но все още учените не могат да кажат какво точно представлява този феномен. Иска ми се да вярвам, че теоретичната и квантовата физика ще ни даде отговор. Кой знае? Но докато не разберем със сигурност, не можем да отхвърлим нито една възможност, нали, независимо колко шантави и невероятни могат да ни се струват различните теории.
Източник: Horrornews.net
Свързани заглавия
„Феноменът дежа вю. Пътуване през аномалиите на съзнанието, паметта и времето” от Мари Джоунс и Лари Флаксман (анотация и откъс)
