Начало / Интервюта / Кристофър Паолини: Лошо написаната проза може да излъже окото, но никога ухото

Кристофър Паолини: Лошо написаната проза може да излъже окото, но никога ухото

Кристофър Паолини е американски писател, живее в Парадайз Вали, Монтана, където пише и първата книга от поредицата „Наследството“- „Ерагон”. Роден е на 17 ноември 1983 г. в семейството на Кенет и Талита Паолини. Израства заедно със сестра си Анджела, като и двете деца се обучават вкъщи от своите родители.
Първото издание на „Ерагон” излиза преди 10 години с печата на семейното издателство „Паолини Интернешънъл“. Отначало книгата се продава само в родния му град, но Кристофър започва да обикаля щата, преоблечен в средновековен костюм. Успява да обходи около 135 училища и библиотеки, четейки и обяснявайки творбата си. Сестрата му е автор на корицата  на първото издание.
През 2003 г. „Рандъм Хаус“  публикува второто издание на книгата, с което го застига световната слава. „Ерагон” е екранизиран от „Туенти Сенчъри Фокс“ през 2006 г. Книгите му са преведени и достъпни в българските книжарници. Пред британския „Телеграф” Паолини говори за книгите си, вдъхновението и бъдещето на човечеството.

–––––––––––––––––––––––
Когато пишеш нова книга, чувстваш ли напрежението от факта, че си международен автор?
–    Не, изобщо. Ако прекарвам времето си в притеснение какво другите ще си помислят за моята работа, няма да ми остане кога да пиша. Никога нямаше да напиша „Ерагон”, ако преди това някой ме беше задължил да направя бестселър.

От къде черпиш вдъхновение за твоите книги?
–    От много места. Понякога музиката ми дава ядро на история. Понякога е разочарованието или удоволствието, което съм изпитал от сюжет на книга или филм. Сънищата също. Дори един разоговор с роднини и приятели може да ми даде идея.

Какъв щеше да бъдеш, ако не писател?
–    Вероятно щях да съм филмов режисьор, дърводелец, ковач или художник. Бих бил щастлив да имам каквато и да е професия, стига да ми позволява да съм креативен и да създавам нови неща.

Ако можеше да направиш една промяна на Земята, каква би била тя?
–    Щях да вложа всички възможни средства в колонизиране на Слънчевата система. Хората, както и всеки вид, живеещ на Земята, трябва да се изнесат от тази планета, рано или късно, за да имат някакъв шанс да оцелеят.

Ако имаше възможност, да прекараш един ден с някой от твоите персонажи, кой ще избереш?
–    Драконът Сапфира или джуджето Орик. Сапфира, защото искам да се запозная лично с дракон. А Орик, защото джуджетата, за разлика от елфите, знаят как да си прекарат добре.

Използвал ли си личен опит в работата си?
–    Разбира се. Мисля, че всеки автор го е правил. Има много моменти в цикъла „Наследството”, които са, изцяло или частично, базирани на личен опит. Предимството при този случай е, че има детайли, които можеш да използваш, за които не би се сетил никога сам, колкото и богато да е въображението ти. Спецификата е нещо, към което всеки автор трябва да се стреми.

Има ли някой писател, с който искаш да работиш?
–    Да, Франк Хърбърт и Еванджелин Уолтън. Те са изключителни писатели и бих научил много, ако работя с тях. Препоръчвам творчеството им на всеки, който не го познава.

Би ли назовал един трик, който да помогне на тези, които искат в бъдеще да станат писатели?
–    Чети на глас собственото си творчество. След това чети на глас това на любимите си автори. Сравнението ще те научи на много. Лошо написаната проза понякога може да излъже окото, но никога ухото.

Как се справяш със специфичния блокаж, който спохожда всеки автор?
–    Като си правя записки всеки път, когато се сетя за нещо. Така винаги, щом седна на компютъра си, знам какво ще правя този ден.

Свързани заглавия
Детски книги на Джеф Кини и Кристофър Паолини са най-продавани в САЩ през ноември

Книгите на Кристофър Паолини тук

Прочетете още

PAMUK_Orhan_The-Texture-of-Istanbul_FINAL_Cover_4

Орхан Памук за Истанбул: „Когато падне мъгла, е като градът от детството ми“

Писателят е роден точно там преди 72 години Носителят на Нобелова награда за литература през …