Излезе поредното “нощно” заглавие на модерния напоследък американски писател Пол Остър. В същата неонова гама като повечето от предишните му, ще спомена само –“Нощта на оракула”, и “Лунен дворец”. И този текст ту припламва, ту угасва и пак светва. Книга от кадри, киносалон в който седиш нащрек ,очаквайки пауза или поне логичен финал.
“Човек на тъмно” разглежда любимата на автора тема за самоунищожението. В първата част на романа един нов Франкенщайн се опитва да убие създателя си за да спаси Америка. В сюрреалистично време без памет за 11-ти септември и Ирак, Щатите се разпадат , откъсват се от своето настояще, избухва гражданска война, а съдбата им принадлежи единствено на Твореца-писател. Само той би се осмелил в мрачните подстъпи на въображението си ,“на тъмно” да допусне подобна реалност. За него е Апокалипсиса.
Рязка смяна на лентата и …героят не умира. Под формата на сантиментален разказ към своята внучка, зарежда дълга кинопанорама от лични истории, психологически драми, фатални женски образи – цяла ретроспекция на американския бит от 50-те години на миналия век до наши дни.
“Човек на тъмно” е откровен идеологизиран образ на една войнстваща в безсилието си култура. Обвит в словесните ефекти на сценарния жанр, за чието въздействие можем истински да благодарим на преводача Иглика Василева. За това ,че направи “Човек на тъмно” проницаем за българския читателски поглед.