Много се говори, че новите технологии ще завземат все по-голяма и по-голяма част от издателския бизнес, докато търговията с книги не се промени съвсем. Сайтът bloomberg.com публикува текст, който опонира на това твърдение.
Индустрията с книги е преживяла много трудности през годините, така че има място за оптимизъм. Първо, през 20-те години на миналия век, универсалните магазини и тези за хранителни стоки поставили препятствие пред книжарниците, като предлагали най-популярните заглавия на по-ниски цени. През 1926 г. бил създаден клуб „Книга на месеца”, който също продавал известните творби на ниска цена, като ги изпращал по пощата.
След това се появил един от вечните врагове на книжарниците – обществените библиотеки. През първата половина на ХХ век в САЩ много се инвестира в места, където хората могат да четат безплатно. Появяват се общества с такава цел.
След това се появила Революцията на меките корици и евтините романи. Тези издания много смъкнали цените на книгите. Хората се възползвали. Книжарниците се притеснявали, че ако книгата стане популярна, тя няма да се продава въобще с твърда корица. По-късно започват да се произвеждат книги с джобен размер, които да са по-удобни за четене.
Има и други подобни случаи, които са се считали за заплаха за издателите. Постепенно обаче те разбрали, че това са неща, с които могат да се справят. Макар в началото да им причиняват щети, това са начини да се разпространи четенето и хора, които не влизат в книжарниците, да започнат да харесват книгите и да четат.
Освен това, много често новите продукти не успяват да задържат ранния си успех. Проста икономика – не може да се предлага висококачествен продукт на съвсем ниска цена. Постепенно качеството на предлаганото намаляло и читателите се върнали към традиционните методи. През 1969 г., „Ню Йорк таймс” пише „Мъртва ли е Революцията на евтините романи?”.
Превъртаме бързо напред към дигиталната революция. Въпреки безкрайните предлагания на евтини книги, читателите продължават да искат да купуват качествен материал на качествен формат. Независимо колко електронните търговци предлагат джаджите си и ниските си цени, независимо колко възможности се разкриват пред самоиздаващите се автори, истината е следната: не всички книги заслужават да бъдат издадени. Десетилетия наред агенти, редактори и търговци работят, образно казано, „на закрити врата”, за да получаваме ние, читателите, нещо по-добро. И има причина да се вярва, че ще продължава да има заплащане за техните услуги.
Не става въпрос, че индустрията не трябва да се промени. Напротив, тя трябва да положи сериозни усилия, особено в креативната страна на бизнеса. Но тези, които работят усърдно и правилно ще оцелеят. Наистина, дигиталната ера не изглежда да е нещо краткотрайно и временно, но е възможно в един момент да се окаже, че е просто фаза в еволюцията на целия процес.