Лира Литературно-рекламна Агенция
Какво е общото между „Отнесени от вихъра” и „Игрите на глада”? И двете книги са бестселъри, но едната е останала във времето, а другата вероятно скоро ще избледнее. Писателят Джеймс Хол разсъждава върху литературния успех в текст, публикуван в thedailybeast.com.
Около 75 години преди 16-годишната Катнис Евърдийн да започне да се бори за живота си с тийнейджъри-съперници, друга тийнейджърка, Скарлет О’Хара, образ не по-малко сложен, се изправя срещу неотстъпващ апокалиптичен кошмар. Става дума за Гражданската война. Макар тя да се сражава с кокетничене и флирт, вместо с оръжия и в ръкопашен бой, битката е също толкова тежка. Смъртта и жестокостта преследват Скарлет в този епичен роман от 1 000 страници.
Дали хората ще четат „Игрите на глада” след 75 години е спорно. Но бъдещето на „Отнесени от вихъра” изглежда сигурно. Романът е бестселър № 1 за 2 години, а 1 милион копия са продадени още през първата година.
Награда „Пулицър” не навреди на книгата, дори напротив. Макар много критици да се изказаха, че комитетът, определящ кой да получи приза, е избягал от отговорност и се е опитал да избегне протести, награждавайки творбата на Маргарет Мичъл. Другата голяма награда от онова време, на Американският конгрес на писателите, реши да забие звучен шамар в лицето на феновете на Скарлет, като отличи „Големите пари” на Джон Дос Пасос. Финален вот на комитета: Мичъл – 1, Дос Пасос – 350.
Дос Пасос беше похвален за клоненето към модернизма, за своето желание да издигне обикновените разкази за обикновени хора – все характеристики, задоволяващи читателят, който отваря книга за удоволствие и не се харесват на тези, които характеризират високия стил. Макар Дос Пасос да не се превърна в автор на бестселъри, повечето класици влизат в този списък – Едит Уортън, Хемингуей, Набоков, Фокнър, Харпър Лий, Джон Ъпдайк и др.
В реалността, обикновените разказвачи на истории побеждават с голяма разлика представителите на артистична проза и висок стил. От топ 10 на бестселърите на всички времена, само 2 книги са награждавани с „Пулицър” – „Отнесени от вихъра” и „Да убиеш присмехулник”.
„Отнесени от вихъра” остана във времето, първо, защото Скарлет е борбен, по-голям от живота характер, и второ, по-важно: защото я засегнаха някои от най-сериозните обществени проблеми в Америка.
Още от началото творбата е дискусионна. От една страна е романтична история, но се поставят расовите и половите проблеми. Образа на Юга с нравите си е описан много детайлно, като от съвременните книги само „Слугинята” е равностойна в това отношение. Въздействието е подсилено от факта, че произведението излиза на пазара само 2 години след Голямата депресия и хората току що са преживели някои от проблемите, поставени в историята.
Нейният морал тип „оцеляване на всяка цена”, нейната хлъзгава етика перфектно подхождаха на времето, но образът продължава да е актуален 75 години по-късно. За някои Скарлет е символ на всичко грешно в капитализма, за други – на всичко правилно. А способността й да доминира над мъжете по всякакъв начин накара читателите да я харесват дори повече.
Книгите, които са популярни в една ера, могат да останат такива и в друга само ако засегнат заложени по-дълбоко, на подсъзнателно или национално ниво. „Ако нещо поражда дискусия, то поражда и интерес”, каза веднъж Уилям Хазлит. Дали предмета на реалити телевизията, който е откроен в „Игрите на глада” ще вълнува някой след 75 години е съмнително. Но въпросите за национализма, расата и пола са вечни и са изследвани в детайли в „Отнесени от вихъра”.
