Уникалната “Книга на гениите” на Росен Тахов

Що е графоман? Думата е със старогръцки произход и е комбинация от γράφω – пиша + μανία – страст, безумие, лудост. Съществуват десетки дефиниции за графоманията, които казват истини, полуистини, а някои са абсолютно погрешни. Най-често се слага знак на равенство между графоманията и прекалената плодовитост. Ако е така, Лопе де Вега (1562 – 1635), автор на повече от 2000 пиеси, би трябвало да е графоманът на всички времена.

„Книга на гениите“ е за големите български графомани. За самородните капризи на Вселената. За класиците на пустословието. За Нягул Семков и неговите най-верни последователи, които са издържали проверката на времето.
„Книга на гениите“ е пантеон на екстраординарните таланти. Представени са 25 имена, сред които Михаил Гребенаров, Звездомир Белчев, Димитър Сливков, Иван Бунарджиев, Славейко Трепетликов, Любомир Бобевски, Дончо Майсторски, Стоян Ц. Даскалов, Венко Марковски, Орлин Орлинов, Йоло Денев, Юлиан Вучков.
„Книга на гениите“ е съкровищница на глупостта, събрала най-крещящите алабализми в аналите на националната ни литература. Изданието е изградено от автентичните текстове на свръхнадарените плюс техните биографии, критически отзиви, спомени на съвременници, възторзи на почитатели.
„Книга на гениите“ е колективно дело. Със свои анализи участват Радой Ралин, Иван Славов, Копринка Червенкова, Николай Аретов, Тодор Токин, Димитър Бежански.
„Книга на гениите“ е със сертификат за достоверност. Няма лъжа, няма измама – всичко в тази книга е абсолютна истина. Това я прави една от най-смешните, но и най-тъжните книги в българската литература.
 

Телевизионният ювенал Юлиан Вучков

На 15 май 2005 г.Юлиан Вучков се обяви за гений. Направи го от екрана на телевизията. „Аз – извиси глас той – имам двадесет и три книги, от които осем фундаментални!“
Дарвин, Маркс, Фройд, Айнщайн дишат прахта от маратонките на Вучков. Те остават в историята на световната мисъл с по едно, най-много две основополагащи съчинения. Нашият професор досега е написал осем.
Как се случва така, че тъкмо майка България е откърмила гения на гениите? Какви биогенетични, социално-икономически, обществено-политически и нравствено-етични фактори обуславят феноменът Вучков? Къде е тайната на неговата великолепна осморка?
Юлиан Димитров Вучков е роден през 1936 г. във Варна. Завършва гимназия в Хасково, театрознание във ВИТИЗ и постъпва на работа в Творческия дом на актьора. „Живот с голяма и с малка буква“ (София, 1965) е първата му книга.
В нея Вучков прави социално-психологическа дисекция на тогавашната младеж. Семантично маркира положителното с голяма буква, а отрицателното с малка. Сочи героиката на трудовия делник и бурените по пътя на младите хора. Бичува снобизма, еснафщината, златната среда, настъпателната посредственост. Спори с моралните рецепти, вади наяве източниците на скуката. Въстава срещу егоизма и безотговорността. Под ударите му попадат цигарите „Честърфийлд“, кълченията на Елвис Пресли и упадъчни филми като „Една звезда пада от небето“. За първи път у нас Вучков дефинира явлението културизъм. За първи път в света дава верен отговор на екзистенциалния въпрос Защо съществувам?
„Живот с голяма и с малка буква“ е посрещната възторжено от критиката. „Талантлива публицистика“, „Темпераментно и проникновено“, „Началото обещава“, „За комунистическата нравственост“ са отзивите в печата. „Книгата на Юлиан Вучков е истински принос в бедната наша социологична и публицистична литература“, обобщава Любен Георгиев.
Без съмнение първото Вучково съчинение е и неговият първи фундаментален труд. Авторът прави сериозна заявка за гениалност.
Нещата обаче не бива да се опростяват. Според самия Вучков свръхнадарените са сложно явление. „Те – сочи той – не биха разцъфтели, ако не са стимулирани и дори ако не са предизвиквани от епохата, ако не са решили поне един от нейните съдбовни въпроси.“ И Вучков обяснява своя случай: „Нашето поколение израсна непосредствено след 9 септември – в едно време на бурен революционен подем. Тогава нямаше място за интелигентско обмисляне и колебание. Това време се наричаше всенародно настъпление срещу остатъците от старото, за да възтържествува новото – пролетарската справедливост.“
Епохата оплодява таланта на Юлиан Вучков като тълкувател на нравите и безкомпромисен изобличител на остатъчните пороци и недъзи. Ако търсим фундаменталното в творческото му дело, трябва да следваме тъкмо тази посока. Грешка е да се разсейваме с пристрастията му на театрал. В храма на Мелпомена Юлиан Вучков е ученик на Тодор Живков, който наистина е бил режисьор и актьор, но само на читалищна сцена.
През 1976 г. Вучков прави дълбок поклон пред своя наставник: „Ние, театралните творци – пише Вучков, – дължим най-сърдечна признателност и лично на първия секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ др. Тодор Живков. Нас винаги ще ни стопля неговата активна обич към театралните дейци. В речи, беседи, срещи, приветствия, открити писма и посещения на нови спектакли той никога не забравя да изтъкне положителния театрален опит, да сподели своите напътствени съображения и да стимулира творческите усилия със своята щедро заявена радост от празниците на нашето театрално изкуство.“
Голямото, значимото, уникалното при Юлиан Вучков не са сценичните анализи, а невероятната сетивност към проблемите на обществото, тяхното демаскиране и разработване на механизми за промяна към по-добро. Вучков изгражда ярък афористичен стил, наситен с дълбоки внушения. Думите му са точни като куршуми, режат със силата на меч. Мнозина преди Вучков са се мъчили над афоризма, но са ставали жертва на творческата немощ. Вучковата стилистика има само един аналог в човешката история – Децим Юний Ювенал.
„Дай на птицата небе, за да полети“, казвали древните. Медиите широко отварят двери пред Юлиан Вучков. Неговата библиографска справка сочи хиляди изяви в печата. Издателствата дебнат кога ще сложи точка на поредния ръкопис. Чест за всеки е да грабне текста и първи да го поднесе на нетърпеливия читател. Партиздат използва предимството си, за да тиражира най-доброто. Оформя се великолепната осморка…
След „Живот с голяма и с малка буква“ идат „Човешки нрави“ (София, 1975), „Изборът в живота“ (София, 1981), „Изкуството да живеем“ (София, 1984). После са „Сезоните на възрастта или глад за обич“ (София, 1988), „Капризите на живота“ (София, 1995), „Загадките на любовта“ (София, 1996). И най-сетне – „Човешкият свят или храна за душата“ (София, 2003), дело на издателството на БАН.
Със своите книги Вучков винаги е „На предната линия“. Там, където е нужен, където дългът го зове. Широко скроен, професорът посреща насъщните потреби на обществото. Сочи вредата от бензиновите пари, пропагандира предимствата на диетичното хранене, прогнозира разцветките на червилото, учи какъв да е половият живот на българския пенсионер.

Тези мозъчни продукти са родени в една рядко плодородна глава. През 2007 г. Петър Пъдарев изследва физиономията на Юлиан Вучков и потвърди, че професорът е свръхнадарен.
Г-н Пъдарев, електротехник от Севлиево, е автор на тест за измерване на таланта. Той разделя човешкото лице на „полета“ и ги обръща в проценти. После вкарва информацията в компютър, който калкулира крайния резултат. Пъдарев е анализирал образите на десетки знаменити люде, за да разбере наистина ли са гении или славата им се дължи на натрупани митове.
При Юлиан Вучков полученият коефицент е 40. „Много висок резултат, който го доближава до Каравелов и особено до Виктор Юго. Категорично заявявам, че става дума за глава на изключително талантлив човек“, отсъди севлиевският специалист.
За съжаление автентичният лик на Ювенал не е открит и Петър Пъдарев не може да направи сравнително изследване. Приликите обаче и така са очевадни. Ювенал изковава максимата „Хляб и зрелища“. Юлиан сътворява крилата фраза „Гледам и не вярвам на ушите си“. Римският оратор е автор на „Здрав дух в здраво тяло“. Българският му колега пуска в обръщение „Нема лево, нема десно“.
Разликата е в епохите – античната при Ювенал и електронната при Юлиан. Професорът познава силата на ефира. Има стотици радио и хиляди телевизионни участия. С малки изключения неговият харизматичен анфас не е слизал от екрана 40 години. Вучков стартира от единствения канал на БТ, за да стигне до днешното кабелно многообразие.
Той водеше рубриката „Храна за душата“ в телевизия 7 дни. После се прехвърли в телевизия 2001 с „Ум робува, ум царува“. Разширено и обогатено, това предаване прерасна в „Размисли и страсти“ по телевизия СКАТ. През 2008 г. Вучков отиде в TV2 и преименува шоуто си на „Времена и нрави“. Следващата година сключи договор с BBT. Сега е в Канал 3.
Ювенал се е изправял пред римските граждани, за да прочете сатирата си „В котилото на порока“. Кога джобът на алчността е зейвал по-широко? Кога комарът е бил с по-голям размах? Кой в по-предишно време е издигал толкова вили? Кой от нашите деди е изяждал по седем гозби на обяд, бидейки самичък на трапезата си? Това са част от гневните въпроси на оратора.
Днес неговият телевизионен следовник сяда пред целокупния български народ, за да изнесе своята версия на „В котилото на порока“. Кой докара пенсионерите до просешка тояга? Кой вдига вили и хотели? Кой се вози в мерцедесите? Кога ще се отървем от петте парламентарни партии?
В сюблимието на тази реторика очите на зрителите стават на телевизори. Те попиват всяка дума и жест на телевизионния Ювенал. Най-старателните си водят записки. После вдигат телефона и студиото се превръща в парламент. Народът пита, Вучков отговаря. Градусът се качва, кръвното се вдига, въздухът се нажежава до червено. Операторът носи чаши с вода.
Юлиан Вучков не е злобар. Неговият патос е „Патосът на сърдитата доброта“. Вучков бичува, но и более за майка България. Търси корена на злото, но и цяр за раните. На 5 юни 2005 г. например водещият разви тезата за минералните извори като спасителни за отечеството. Национално богатство, което никой не каптира, изтича ей така – залудо… А може да превърне България в световна икономическа сила!
Огромната част от аудиторията е единодушна с Вучков, приветства го и заявява, че плътно стои зад идеите му. Само неколцина вдигат телефона да изразят различно мнение. На недисциплинираните професорът често задава въпроса: „Абе, аланкоолу, колко книги си написал ти, бе?!“15 Зрителят се свива, защото и да е написал нещо, е много далеч от Вучковия фундаментализъм.
Малцината дисиденти са платени солисти, които си преправят гласовете, за да изглеждат повече. Корумпираната класа плаща не само на отделни елементи да саботират „Времена и нрави“. Тя финансира „Господари на ефира“, за да се гаври с професора. Със същата цел налива пари и в „Шоуто на Слави“.
„Камъни хвърлят по онова дърво, което дава плодове“, казва поговорката. Плодородната глава на Юлиан Вучков не е изключение. Първото предаване той нарича „кикиморско и маймунско“. За водещия на второто отсича: „Гнус ме е от Слави!“ И добавя: „Рейтингът ми е по-голям от неговия, затова го е яд.“16
Тече медийна война на нерви. Кой ще издържи? „Господари на ефира“ или „Времена и нрави“? Слави Трифонов или Юлиан Вучков? Нервите на Вучков са здрави. В своята библия под № 1458 той е записал: „Доказателство за здрави нерви и за безукорно отстоявани принципи – безотказното, но и невъзмутимото сразяване на безотговорността, корупцията и насилието ту с убийствени думи, ту с наказателни мерки.“
И още нещо – кой къде е в националната класация Великите българи. Макар че заслужаваше да влезе в челната десетка, през 2006 г. Юлиан Вучков не се добра и до стотицата. Слави Трифонов зае 27-ма позиция.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔