Лира Литературно-рекламна Агенция
Писателката ни предлага сега нова, самостоятелна книга
„Призован“ е изпълнена с мрак романтична история, в която оцеляването върви ръка за ръка с влюбването. Книгата е провокативна, защото за първи път Александрина Крушарска се отделя от героите на „Болница за безсмъртни създания“ – поредицата, с която самата тя дебютира пред публика и натрупа популярност.
Сега мрачният и изпълнен със страхове свят на безсмъртните ѝ създания е заменен от герои и интрига, които също са стъпили в свръхестественото, но романтичните нотки са много по-важни за сюжета. Самата авторка подчертава, че по страниците на „Призован“ ни води езикът на любовта, макар че и описанието на романтичните чувства „на хартия“ изобщо не е лесна работа. Особено в световете, които създава Александрина Крушарска. А те са мрачни, но запомнящи се – с опасности и капани, които провокират мисленето.
Преди да разгърнем „Призован“, нека разберем повече за идеята на неговата авторка – и да потърсим дори връзка с поредицата за безсмъртните създания
– „Призован“ напълно ново приключение ли е за Вас и за читателите Ви?
– „Призован“ е колкото приключение, толкова и предизвикателство за мен, защото е в различен жанр от поредицата ми „Болница за безсмъртни създания“ – жанр тъмна романтика (в случая със свръхестествени елементи). Макар този тип сюжети да се считат за по-леки, изграждането им никак не е лесна задача, защото изисква значително вникване в „психологията“ на влюбването, постепенно разгръщане на емоциите, така че да се създаде напрежение, и разбира се, правилно боравене с думите – езикът на любовта не е като езикът на войната.
– Каква е идеята Ви, крие ли се тук начало на нова поредица?
– Идеята на „Призован“ беше именно да ме откъсне за кратко от тежкото светостроене и военните интриги на „Болница за безсмъртни създания,“ защото усещах, че съм изморена и рискувам да не дам най-доброто, на което съм способна, в продълженията. На този етап не планирам втора част на „Призован“, нито започване на друга поредица.
– Дали по страниците ще открием нещо, което ни връща към „Болница за безсмъртни създания“?
– „Призован“ се развива в свят, където хората живеят заедно с безсмъртни създания, дори и да не го знаят. Ако ви звучи познато, вероятно е така, защото това е светът на „Болница за безсмъртни създания“. И макар историята да е самостоятелна и несвързана с поредицата по отношение на основния сюжет, има един малка връзка, която оставям на читателите ми да открият – това е и моето предизвикателство към тях.
– Имаше ли нещо лично, което Ви водеше в сюжета на „Призован“, в тъмна нощ ли се роди идеята за книгата?
– Не съм сигурна как точно се роди идеята, но в някакъв момент в главата ми все по-често започна да изскача спомен от детството – как викахме Дама Пика, разни други духове, а понякога и Жокера. Събирахме се по тъмно, страхувахме се, вълнувахме се и нито веднъж не докарахме „ритуала“ докрай, защото все някой се отказваше. Замислих се какво ли би било, ако Жокера наистина съществуваше. Според легендата той бил затворен в самотен замък, който можел да напуска само ако някой го призове. Той ти задавал три въпроса и ако отговориш, ти дава огромна награда. Но ако не… те убива. (Сега разбирате защо никога не завършвахме призоваването – на никого не му се умираше.) В „Призован“ обаче една смела героиня го прави и после става много интересно :).
Мисля, че „Призован“ ще бъде удоволствие за онази част от читателите, които обичат любовните трепети на хартия
– Помагат ли реакциите на читателите, когато мислите нови сюжети, опитвате ли се да са удовлетворителни за тях?
– Читателите са най-важното за един писател, защото благодарение на тях книгата ни живее. Само че колкото читатели, толкова и мнения. В началото се замислях върху всяко едно от тях, но с нарастване на аудиторията ми, те станаха толкова много, че би било невъзможно да удовлетворя всичките. В даден момент осъзнах, че по-важно е да дам най-доброто от себе си, за да съм удовлетворена от това, което съм създала, и аз сама да харесвам творбата си.
– А защо всъщност тъмните истории имат толкова почитатели според Вас, къде се крие очарованието им?
– Пазарът е пренаситен от еднообразни истории и в някакъв момент „тъмните“ жанрове се явиха като алтернатива. Както всяко друго нещо, и това е мода, чието време рано или късно ще отмине.
– Питат ли Ви кой от героите сте Вие и какво отговаряте?
– Според мен да градиш герои по свое подобие намеква за доза нарцисизъм :). В крайна сметка, като автори, имаме свободата да измисляме всевъзможни образи. Защо някой би се ограничил дотолкова, че да пише за себе си?
– Обикновено постигате изключително пъстра палитра от психологически образи, откъде черпите типажите?
– Старая се всеки образ да бъде категоричен, разпознаваем и многопластов. Обикновено вдъхновението идва от ежедневните ми срещи с хора. След това се включва въображението, което ги прави още по-интересни.
– Накъде ще Ви отведе сега страстта да пишете?
– Предстои ми да напиша „Затвор за безсмъртни създания“, след това ме чака един самостоятелен роман, който ще бъде още едно предизвикателство за мен.
– Благодарим, че можем да пътешестваме в различни светове с вашите романи – и успех!
– И аз благодаря за възможността отново да се представя пред читателите ви!
