Лира Литературно-рекламна Агенция
Заключените корици подсказвали, че без тях се живее по-леко
Библиотеките едно време – на първо място, изглеждали доста по-различно от сега. И книгите били малко като бройка, и подреждането им било меко казано странно. Но много по-смущаваща била картинката на катинарчетата, които обхващали кориците.
Подвързиите тогава се изработвали обикновено от телешка кожа, някои били дори метални, като ги прихващал месингов или железен катинар. Той подсказвал, че малцина са тези, които имат право да разтворят книгата!
Заключените книги обикновено съдържали или познание от юридическата област, или медицински науки. Имало и много ръкописи с недоизяснен произход, обикновено на библейска тематика, които също стоели заключени. Твърденията по страниците им можели да объркат набожния средновековен човек.
Заключени за по-сигурно
Чрез катинара се гарантирало, че книгата няма да бъде разтворена от случаен читател. Наред с това обаче заключването допринасяло за сигурността на самите книги, та да не бъдат повредени или дори унищожени напълно случайно или пък съвсем злонамерено.
Всъщност гарантирането на сигурност за книгите било нещо нормално, като се има предвид, че преди да бъде открито книгопечатането, размножаването на една книга отнемало често и години – толкова продължавали преписите.
По готическо време томовете били далеч от изящността на следващите епохи, грубо изрязани, те привличали внимание едва с майсторството на преписа и рисунките по страниците. Та такива здрави и груби книги били на всичко отгоре и заключени!
Заключването допринасяло за сигурността на самите книги, та да не бъдат повредени или дори унищожени
Книгата като предмет на власт
Сега сме свикнали да радваме око с картината на прекрасни стари – например манастирски, библиотеки. Те са обаче едва от бароково време, когато книгите започнали да се редят по рафтовете по начина, който ни е познат и днес.
Преди това обаче, в епохата на заключените книги, самото им разглеждане и четене било само за избрани. Дори библиотекарят не разполагал обикновено с ключовете. Те се държали от по-висшестоящ. Молбите за една или друга книга се отправяли към него, та да прецени може ли да позволи прочитането ѝ – и съответно, да я отключи.
В тези готически времена се ражда и славата на книгата като нещо магично и изпълнено със сила. Почти мистичен предмет, който крие важна тайна по страниците си. Символ на власт. Част от тази слава е преодоляла столетията и съпровожда книгите и днес, когато – слава богу, те са отключени за всички!
