Класикът Лъвкрафт: „Ние живеем на спокойно островче на невежеството“

преди 6 часа Автори

Смята се, че е най-значимият след Едгар Алан По

Подписва се изразително върху жанрове като ужаси и фантастика – при това се интересува неимоверно много от наука и изучава природата. Но така и не се отърсва от усещането, че отвъд всичко дебне нещо неописуемо страшно, готово да ни погълне всеки миг… По този начин създава и книгите си, с преклонение пред ужаса, който не познаваме.

А малкият Хауърд се хваща за перото още на седем. Невероятно интелигентен и любопитен към света, той отраства сам и сред книгите. Преживял много семейни проблеми, юношата изпада в нервен срив малко преди да завърши гимназия – следват изключително тежки години, като последствията преследват писателя на практика до края на живота му.

Но макар умът и тялото му да са болни, той намира сили, с които да изразява възхитата си от огромния Космос, който е наш дом. Изгражда стил, който трудно може да бъде копиран – към философския поглед към света добавя елемент на изненада, дори сензация.

Книгите му започват да излизат още когато е на 15… самият той доживява едва до 46. И сега може да откриете в електронен вариант заглавия като „Сянка отвъд времето“, „Други богове“ или „Некрономикон“. Обича да пише страховити истории, но има и цикъл, в който сънищата играят важна роля. Най-значим обаче е цикълът за Ктхулу, в който основна тема е космическият страх.

Самото понятие е ключово за творчеството на писателя. Това е страх, роден от необятността на Космоса. Именно непознаването му прави човешкото същество незначимо, а оцеляването му – на практика невъзможно.

Смятан за наследник на големия Едгар Алан По, Лъвкрафт е болезнено критичен към самия себе си. Лично унищожава много от творбите си, тъй като не отговарят на неговите критерии. Точно неговото творчество обаче е сред основните стимули за Стивън Кинг да започне да пише.

Ето и няколко цитата, които изразяват философията на Лъвкрафт:

„Никога не питам човек каква е неговата работа, това не ме интересува. Питам какви са неговите мисли и мечти.”
„По-невероятна от мъдростта на старите хора и мъдростта на книгите е мъдростта на океана.”
„Работа без песен е като изморително пътуване без край.”
„Миналото е мъртво и покрито с прах.“
„Най-старото и силно човешко чувство е страхът, а най-старият и силен страх е страхът от непознатото.“
„Ние живеем на спокойно островче на невежеството, издигащо се сред черния океан на безкрая.“