Начало / България / Неда Антонова написа книга за „сътрудниците на Бога“

Неда Антонова написа книга за „сътрудниците на Бога“

Новият ѝ роман изненадва

neda-antonova

Обичаната от много читатели писателка е известна със своите исторически мотиви – и книги като „Първият след Бога“ за Васил Левски или „Баладата“ за Ботев. Сега обаче „Плодовете зреят нощем“ тръгва в съвсем различна посока, въпреки че стремежът към духовност, толкова характерен за историите, които разказва Неда Антонова, се проявява и тук.

„Плодовете зреят нощем“ е вдъхновена всъщност от плевенския Клиничен институт за репродуктивна медицина „Св. Елисавета“. Самата книга е историята на едно дете, родено чрез инвитро оплождане. Макар че разказва за любов, „Плодовете зреят нощем“ трудно може да бъде наречена любовен роман.

Това е една теория за бъдещия модел на световното семействоказва самата авторка, – хората ще се свързват не вертикално – по кръв и семеен произход, не хоризонтално – по любов или заради материални интереси, а кръгово… По дух и по силата на общ за тях житейски смисъл.”

Романът се състои от две части – „Искам да се родя“ и „Бездомна душа търси тяло“. Историята е за мъж и жена, които създават семейство, макар че любовта помежду им не е споделена… Нямат и дете, поне докато не прибегнат към асистирана репродукция – инвитро. Мъжът обаче загива в катастрофа. За жената остава трудният избор как да продължи живота си.

Много бях слушала за успешните опити на учените – разказва Неда Антонова, – да сътрудничат с природата и да дадат на човека онова, което тя понякога му отказва – радостта от родителството. И дори ги наричах „сътрудниците на Бога“. До днес екипът на Инвитро центъра в Плевен е дал на България повече от 1750 деца! Респектиращо и вдъхновяващо, нали?

Едва когато бездомната душа намери своето тяло, ембрионът се превръща в човешко същество, напомня „Плодовете зреят нощем“. И още: само Бог и Човек могат да създават хора, пак само те могат да отнемат живота на човешки същества…

Neda

Ето няколко реда от самата книга

На моята сватба присъства само една жена – булката.

А самият сватбен ден – 18 ноември – се оказа пълен с предсказания, но аз – щастливо объркана, не ги забелязвах, докато не започнаха да се сбъдват. Беше делник в средата на седмицата – навън се стелеше и ръмеше мъгла, та булчинската ми премяна се състоеше от дънки, размъкнат от пране бежов пуловер и кожено яке втора употреба, купено миналата пролет. Помня, че когато се въртях пред огледалото в пробната на магазин „Втори шанс“, продавачката – усмихната пълничка жена – възкликна: – Лелеее, как ти отива!… Цветът му е като косата ти – също лисича опашка. Пък и очите ти… блещукат като конячета в кристални чашки – и те подхождат на якето… А в деня, избран от съдбата да ми бъде сватбен – аз, без да подозирам какво ме очаква, рано сутринта почти тичешком поех към офиса на отдел „Счетоводство“ при търговската фирма „Детски свят“ и пристигнах там малко след седем. Винаги идвах първа. В продълговатото, зле осветено и запълнено с бюра и няколко етажерки помещение винаги биваше топло, аз се облягах на радиатора и оставах така, докато цялото ми вцепенено от нощното мръзнене тяло се размекне и придобие естествените си извивки.

Информация и снимкиspiritofpleven.com

Прочетете още

From-ayul.com_

Далай лама издаде нова книга за прераждането си

Следващата му реинкарнация ще е в свободния свят 89-годишният духовен водач на Тибет отговаря сега …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...