За мъртвите или добро, или нищо… това всъщност не важи и в неговия случай
Противоречив и изключителен. Това сякаш са двете най-често използвани думи в реакциите по повод смъртта на американския политик, който преплува няколко епохи, за да се отиде от света ни на сто години, шест месеца и два дни.
Заслугите му са огромни
Когато обаче се включат анализаторите, наяве започват да излизат твърде нелицеприятни факти. Така или иначе, смята се, че Хенри Кисинджър е човекът, който слага край на Виетнамската война – за свършеното в нея получава и Нобелова награда за мир. Пак Кисинджър има водеща роля в разведряването на отношенията със СССР, до последно единствено споменаването на името му спомага да се укроти топката между САЩ и Китай… Ненапразно китайското външно министерство коментира новината за смъртта му именно с „историческия принос“ на Кисинджър за нормализиране на отношенията, като подчертава факта, че той е посетил Китай „над сто пъти“ – за последно, миналата година.
Факт е, че само с едно изречение успява да разбуни духовете или пък да успокои отношенията в цели региони на света. Историята помни и негово изказване по CNBC, в което заявява, че почти всички славянски жители на областта Македония са българи. Годината е 1999-а.
И смъртта му е необичайна
Веднага е вписан в златната книга на американската политика като най-дълго живелият държавен секретар на САЩ. Магистър по хуманитарни науки и доктор по философия, той обича да се заиграва и с перото. Заглавията на дебелите томове, които пише, са емблематични: „Световен ред“, „Кризите“, „Политиката“, „Дипломацията“. В тях гласът му е почти платоновски, само дето е по-многословен, пък и подкрепя тезите си с факти от преживяваното. Но трупа авторитет като стратег и дори архитект на света, в който живеем и днес.
Едва на 51, през 1972-а, казва за себе си пред микрофона на Ориана Фалачи: „Американците харесват каубоя… който язди самотен в града или селото само с коня си и с нищо друго… На мен много ми подхожда този забележителен романтичен образ, защото самотата винаги е била част от моя стил, моят метод, ако щете.“
Само няколко години по-късно пък протоколите от срещата му с турски външен министър пазят и следните думи: „Незаконното правим веднага. Противоконституционното отнема малко повече време.“
Вече в наше време
Актуалната ситуация той коментира както обикновено, с точни и режещи като скалпел думи, пред „Файненшъл Таймс“: „Смятам, че основните убеждения на Путин са мистична вяра в руската история… и смятам, че той се чувстваше обиден от огромната пропаст, която зейна между Европа и Изтока. Той се чувстваше обиден и заплашен, защото Русия беше застрашена от поглъщането на цялата тази територия от НАТО. Това не е извинение за войната в Украйна и аз не предвиждах такава мащабна атака срещу суверенна държава. Мисля, че той неправилно предвиди международната ситуация…“
Като реакция на смъртта му пък Путин казва за Кисинджър, че е „мъдър и далновиден държавник“. Макар че прогнозата на отишлия си титан е категорична: „Когато дойде време за споразумение и мирно урегулиране на конфликта, всички трябва да вземат под внимание факта, че ние няма да се върнем към предишните си взаимоотношения, а Русия ще има различна позиция – не заради нашите искания, а защото те предизвикаха тази ситуация.“
Афоризъм завинаги
Много вярна е и тази мисъл на Кисинджър, цитирана многократно: „Успехът само купува билет за вход към нови задачи.“ Показва го всъщност непрекъснато през живота си… С точни действия, комбинативен стил и дори непремерени думи. Ето още от тях…
- „Той е мръсен кучи син!“ (за анализатора Дан Елсбърг, разкрил секретни документи за Виетнамската война)
- „Червените кхмери са кръвожадни главорези, но ние няма да позволим това да застане на пътя ни. Ние сме готови да подобрим отношенията си с тях.” (на среща с тайландски министър)
- „Всеки самолет може да носи десетократно повече бомби, отколкото самолетите от времето на Втората световна.“ (в разговор с Никсън по време на Виетнамската война)
- „Ако в Съветския Съюз изпращат евреите в газови камери, това няма да е проблем на Америка.“ (из още един разговор с Никсън)
Накрая циничен анекдот
Тези дни се върти усилено из социалните мрежи, като илюстрация за методите на отишлата си легенда… при все че големият политик заслужава на първо място уважение! Но и реакциите на новината за смъртта му са потвърждение, че в политиката отдавна всичко опира до интереса… за да може все пак светът да е що-годе поносимо място за обитаване. Благодарение на хора като Кисинджър. Та ето го и този анекдот, едно към едно:
„Когато попитали Хенри Кисинджър, какво означава „дипломация на совалката“, той отговорил:
– О, то е нещо съвсем простичко. Например, ако искам да омъжа дъщерята на Рокфелер за някой мужик от глухо руско село, бих постъпил по следния начин… Отивам в глухо руско село, намирам там някой мужик и го питам:
– Искаш ли да се ожениш за американска еврейка?
– Пфу! За какво ми е? Тук си имаме достатъчно жени.
– Да, но тя е дъщеря на милиардер.
– Охо, това променя нещата!
След това отивам в Швейцария, влизам по време на заседание на управителния съвет на някоя банка и питам:
– Искате ли руски мужик да стане президент на вашата банка?
– Пфу! За какво ни е?
– Да, обаче той е зет на Рокфелер.
– Охо, това променя нещата!
После се връщам у дома при Рокфелер и го питам:
– Искаш ли дъщеря ти да се омъжи за руски мужик?
– Пфу! Откъде го измисли? В нашия род всички са финансисти.
– Именно. Той е президент на швейцарска банка.
– Охо, това променя нещата! Сузи, дъще моя, ела тук! Чичко Кисинджър ти е намерил годеник – президент на швейцарска банка!
Сузи:
– Пфу! Всички финансисти са или импотентни, или пe*epacти!
– Да, обаче този е груб руски мужик!
– Охо, това променя нещата!“