Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгата и тя е израз на българщина
Денят на народните будители е сигурно най-романтичният празник, посветен на българщината. Търсим големите примери за родолюбие в отминали епохи, като редим и без това добре познатите имена на просветители, книжовници и революционери.
Точно култът към будителите прави толкова популярни у нас и паметниците. Изграждат се усилено например след края на Първата световна война. От 1922 в календара възниква и точно този ден – на будителите. Както са го нарекли навремето, за да събуди здрав смисъл за съществуването и интерес към миналото.
Затова и търсим съвременния облик на Деня на будителите именно в съвременните книги. По свой си начин и те подбутват представите ни и ни карат да се замислим – къде със силата на хумора, също на чуждия пример или пък точно на историята.
Ето осем заглавия, които провокират и разширяват хоризонтите ни – общото между тях е именно това, че са създадени от български автори
„Записки от Шато Лакрот“ – Мария Касимова-Моасе
По-забавно четиво като това спомага да видим себе си с усмивка – това е особено полезно, като се има предвид вечния български стремеж към съвършенство. По страниците българката Калина е омъжена за французина Дидие. Едно цяло лято семейството трябва да прекара с родителите на Дидие – мадам Жонвиен и мосю Жан-Батист дьо Лакрот.
„Записки от Шато Лакрот: Резиденция “Злокучане” – Мария Касимова-Моасе
Продължение на предишната… „Спомняте ли си щурото лято в шато Лакрот, което българката Калина прекара заедно с фамилията на парижкия си съпруг Дидие? – пита анотацията на книгата. – Е, нямаше как осем месеца по-късно интернационалното семейство да не върне жеста и да не посрещне френската рода на българска територия!“
„Възлюбените“ – Боян Йорданов
История от началото на Възраждането и затова особено подходяща за днешния ден. Иначе сравняват книгата с „Възвишение“ на Милен Русков. Роман за това как в индивидуалното съзнание на един обикновен човек са поражда това, което наричаме национално пробуждане, и се появява жаждата за познание.
„Войната на верите“ – Людмила Филипова
Нова книга в стила на „Войната на буквите“. Тема – богомилството, Светата инквизиция и Последния кръстоносен поход. Людмила Филипова си служи свободно с фактологията, но в същото време избира внимателно източници и теми. Това прави романите ѝ наистина неповторими и като възприятие на миналото, и като усещане за това да си българин въобще.
„Нямата рече“ – Галина Танева
Млада българка, отраснала в чужбина, се озовава в живота на прапрабаба си. Така научава повече за своята родова история. Авторката описва народната мъдрост и знание, като залага изключително на автентичния фолклор. Мисията да опази традициите ни е трудна, но пък написаното в книгите остава. А доказателство, че то се приема с отворени обятия е фактът, че книгата има и продължение – „Кръвта вода не става“.
„От змей злато“ – Любомир Калудов
Историите на един бежанец от Тракия. Авторът, който е пластичен хирург, описва съдбата на предците си – бежанци от Одринска Тракия. Това само по себе си е една от трагичните страници в нашата история, като последствията от преселението и до днес формира съзнанието на много хора на Югоизток. Книгата съдържа 11 разказа за ценностите на ония времена.
„Грехът на Малтица“ – Лиляна Михайлова
Сам Деян Енев нарича книгата „най-добрия роман за Освобождението“. Авторката е създала и много сценарии за филми. Книгата пък представлява историческа драма, в която големите събития приемат много по-интимен и индивидуален образ, което ги прави още по-силни.
„Истории от ръчния багаж“ – Георги Милков
Накрая, книга, която е далеч от родния контекст, но нали където и да сме по света, носим в багажа си именно българското… Пък и „Истории от ръчния багаж“ е един от големите родни бестселъри на 2023-а. Георги Милков разказва увлекателно за своите пътувания, срещи… Историите са от невероятни по-невероятни… и така до самия край на книгата.
