Истински вълшебници на думите са те
Календарът напомня и за тях, и за още един майстор на хубавите книги – Майкъл Крайтън. Различни са като натури и творчество, но това, което ги обединява, е фактът, че и тримата създават истински митове покрай имената си. Разбира се, благодарение на своя талант… И на книгите, които ни оставят.
Джани Родари е сред най-обичаните детски писатели
Донякъде това е парадокс, тъй като той създава и стойностна публицистика, а пък служейки си с хумор и сатира, се превръща и в социален писател. Ненапразно всъщност приказните му наглед истории съдържат много поуки, до които по-лесно достигат именно зрелите читатели. Обикновено обаче го свързваме с наградата „Ханс Кристиян Андерсен“, която получава през 1970 г. И с книги като „Приключенията на Лукчо“ или пък „Приказки по телефона”.
Джани Родари се ражда на 23 октомври – преди вече 103 години. Спирките на живота му са все в Италия – Оменя, Милано, Рим. Там и напуска живота – само на 59.
Майкъл Крайтън създава вселена от образи
Твори в много по-различен жанр, но е също толкова важно име в света на литературата. Интересно е как решава да стане писател – води си дневник с пътни бележки, който изпраща на „Ню Йорк Таймс“. От вестника харесват записките на 14-годишното хлапе и ги публикуват.
Може би големият шанс на Крайтън е в това, че завършва медицинско училище. Не харесва начина, по който се преподава писателската професия, и се насочва в друга посока, но така или иначе, именно писането определя ритъма му на живот. И се раждат книги като „Щамът Андромеда“, „Конго“, „Джурасик парк“. Феноменалният успех на последната води до наименуването на два вида динозаври на писателя – той се превръща в кръстник на отдавна измрелите Bienosaurus crichtoni и Crichtonsaurus bohlini.
Роден също на 23 октомври, но през 1942-а, Крайтън води и бурен личен живот – жени се пет пъти. Така и не вижда второто си дете, което се появява на бял свят три месеца след смъртта му на 66-годишна възраст в Лос Анджелис.
Едно име да сме дали – то ще е на Радичков
Разбира се, може да изброим плеяда „златни“ български писатели. Но Радичков винаги ще предизвиква особено усещане… Сигурно защото всичко покрай него е самобитно, различно, изтъкано от магията на думите. Дали е заради особеностите на изчезналия вече странен свят на нашенците, съжителстващи с неведомото в онази толкова затънала днес Северозападна България, или пък се дължи изцяло на таланта му, не е важно… Хубавото е, че наследството ни от Радичков е богато: „Свирепо настроение“, „Барутен буквар“, „Ние, врабчетата“, „Ноев ковчег“ и още, и още…
Ражда се на 24 октомври 1929-а, а публикува още от края на 40-те на миналия век. И той е наша несбъдната мечта за Нобелова награда за литература – въпреки че е издаван в над 50 страни по света. Отива си на 74 в София.
Хубави книги се пишат и днес, но обагрените от времето носят в себе си още едно важно качество – те са доказателство как се променяме самите ние… А автори като Радичков пък са километричните камъни, които напомнят да сме здраво свързани с миналото, със себе си.